АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-голям спад на експорта е регистриран в Кипър (-35,0 на сто), Естония (-20,9 на сто) и Литва (-17,6 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в Словения (+9,6 на сто), следвана от Румъния (+5,5 на сто).
В ЕС през ноември т.г тя е 3,1% на годишна база, а в еврозоната - до 2,4%, което е най-ниското ниво на инфлация от юли 2021 г. През ноември 2022 г. инфлация в ЕС и еврозоната беше на нива съответно от 11,1% и от 10,1 на сто.
България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.
Малта (+2,4 на сто) регистрира най-висок ръст на БВП спрямо предходното тримесечие, следвана от Полша (+1,5 на сто) и Кипър (+1,1 на сто). Най-голям спад през третото тримесечие се наблюдава в Ирландия (1,9 на сто), Естония (1,3 на сто) и Финландия (0,9 на сто).
Естония и Финландия споделят много общи черти, включително география и природни ресурси. Те можеха да споделят и еднаква икономическа съдба. Но след Втората световна война, докато Финландия продължи със сравнително пазарно-ориентирана икономика, Естония остана част от Съветския съюз.
Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната най-много поскъпват хранителните стоки, алкохолът и тютюневите изделия (6,9 на сто при 7,4 на сто през октомври), следвани от услугите (4 на сто спрямо 4,6 на сто през октомври), неенергийните промишлени стоки (2,9 на сто спрямо 3,5 на сто през октомври), докато енергията поевтинява (-11,5 на сто спрямо -11,2 на сто през октомври).
Индексът за икономическото доверие (ESI) в ЕС се повишава с 0,5 пункта до 93,7 единици, а в еврозоната расте с 0,3 на сто до 93,8 единици. През октомври в еврозоната бе отчетена най-ниската стойност на показателя за последните три години.
Свиването на бизнес активността в еврозоната се е забавило през ноември. Все пак бизнес нагласите остават песимистични и предполагат, че икономиката на валутната зона ще се свие отново през настоящото тримесечие, тъй като потребителите продължават да ограничават разходите си.
Продукцията се е повишила с 0,4 на сто в ЕС, а в еврозоната се е увеличила с 0,5 на сто през септември спрямо август. На годишна основа (спрямо септември 2023 г.) строителството на сгради в ЕС е намаляло с 0,3 на сто, а в страните от валутния съюз се е увеличило с 0,1 на сто.
Сред основните аргументи за отрицателното становище на асоциацията по бюджета за 2024 г. са, че вместо да търси възможности за фискална консолидация МФ продължава политиката на увеличение на бюджетните разходи, нови бюджетни дефицити, финансирани с нов държавен дълг и дестабилизация на публичните финанси.