АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Основен принос за намаляването на пасивите на управление „Емисионно“ в края на първата половина на 2023 г. спрямо края на 2022 г. имаше понижението на задълженията към банки вследствие главно на намаляването на свръхрезервите на банките в БНБ.
България (30 на сто), Хърватия (35 на сто), Полша (38 на сто), Гърция (39 на сто) и Румъния (40 на сто) са страните в ЕС с най-нисък дял на хората, използващи свързана с интернет телевизия.
Нетните приходи в държавния бюджет възлязоха на 37,148 милиарда евро, като показаха неизпълнение от 538 милиона евро или 1,4 процента спрямо целта за същия период, която е включена във встъпителния доклад за бюджета за 2023 г.
Хотелиери обясняват ситуацията с липсата най-вече на български и румънски туристи, които традиционно посещават двата курорта, а тази година са избрали други места или Гърция. Освен това ги няма руснаците, германците и скандинавците в Сопозол и Поморие.
Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 49.8% от общия брой чужди граждани и достига 914.0 хил., като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния - 24.6%, Германия - 19.7% и Полша - 10.6%.
Румънският евродепутат Еуджен Томак, председател на Партия Народно движение, предложи създаването на мини-Шенген, който предвижда Румъния, България и Гърция да премахнат границите помежду си.
Данъчните приходи в Гърция през първите седем месеца на 2023 г. надхвърлиха бюджетните цели с 2,3 милиарда евро или със 7,5%, предаде гръцката агенция АНА-МПА, позовавайки се на данни, публикувани от гръцкото министерство на икономиката и финансите.
Политиките на консервативния министър-председател са благоприятни за бизнеса, но в същото време имат силно изразено социално измерение. Мицотакис облекчи работниците, като намали данъците върху доходите и осигурителните вноски и постепенно повиши минималната работна заплата от 650 на 780 евро.
Министърът на социалните грижи на Австрия Йоханес Раух потвърди в радиоинтервю, че е наредил на Асоциацията на потребителите да повдигне иск срещу целия банков сектор. Става дума за разплащателните сметки, тъй като по данни на министерството на социалните грижи при тях най-ясно проличава разликата между лихвите по депозитите и по кредитите.
Изненадващото решение на правителството да въведе данък от 40 на сто върху "сръхпечалбите", генерирани от банките заради високите лихви, доведе до срив на ценните книжа във финансовия сектор на борсата.