Анализ: Лукойл в основата на високите цени

Според  анализ на гражданската инициатива „Справедливи Цени на Енергията” в цените на горивата у нас има значителни аномалии във вреда на българското общество и икономика. Към този момент, цената на дребно на дизеловото гориво у нас (без данъци) беше с около 50% по-висока от средната в ЕС, а на бензина—с около 28%. Инициативата смята, че три са основните причини за това: монополен контрол на компании от групата Лукойл (за краткост по-долу Лукойл) върху местното производството на горива и ключова инфраструктура; картелното поведение на основните участници на пазара; и бездействието на националните институции, призвани да защитават обществения интерес.

Доколко цените на горивата у нас са по-високи от средните в ЕС?

Наблюдаваните тенденции са устойчиви и няма признаци за тяхната радикална промяна. Това, че в отделно взет град, или в няколко бензиностанции има по-ниски цени, по никакъв начин не променя системата, още по-малко създава конкурентен пазар. До края на Септември 2012 вътрешните цени са устойчиво по-ниски от тези в ЕС, заради значителното местно производство, както и по-ниските производствени разходи и данъци у нас. След тази дата цените у нас рязко изпреварват съответните нива в ЕС. Разликата продължава да нараства до средата на Февруари 2016. За период от 4 седмици в началото на 2016 превишението на вътрешните цени над тези в ЕС достига почти 50% по дизеловото гориво около 28% по бензина.

Основен фокус на вътрешния дебат е дали има или няма картел при горивата, което подменя истинския разговор дали има изобщо функциониращ пазар и институции.

Преднамереното ограничаване на дебата само до полето на надзор на Комисията за защита на конкуренцията, при нейните пълномощия и история на ангажираност по проблематиката и практика на оспорване на нейните решения в съда, почти задължително го вкарва в предизвестената невъзможност. В края на Февруари КЗК най- накрая публикува своя секторен анализ и започва разследване, което очевидно не води до значителна промяна в поведението на основните играчи на пазара на горива. Те или разчитат на това, че проверките на различните институции няма да дадат резултат или, че са сигурни, че могат да разчитат на съдебна отмяна на актовете на КЗК.

Причините

Главна роля според инициативата има неконкурентната структура на пазара на горива у нас. Лукойл има монопол при вноса на суров петрол, производството на горива и тръбопроводите за пренос. Също така по публични данни, Лукойл, заедно със свързани лица, контролира над 80% от данъчните складове у нас, и би могъл да възпрепятства конкурентен внос. Зависимостта на България, включително и сферата на националната сигурност, от Лукойл е документирана в съдебно решение от 2013. За останалите големи участници на пазара е по-изгодно да сътрудничат с Лукойл в установяването на завишени цени, и съответно да споделят свръх-печалби, отколкото да се конкурират с него при предизвестен резултат, при явна или негласна заплаха за отказ от достъп до инфраструктура и данъчни складове на търговци предлагащи конкурентни цени.

Наблюдаваните аномалии вероятно имат и значителни данъчни измерения, поне по отношение на Лукойл. За деветте години до 2014 приходите само на Лукойл България и Лукойл Нефтохим надхвърлят 56 милиарда лева (без дублиране); при това те отчитат постоянни и нарастващи загуби, на обща стойност над 1.7 милиарда лева за периода. Лукойл извършва целият си внос и износ с компании от същата група (основно с Litasco SA, Женева), което предполага възможности за трансферни цени и износ на доходи от България. Не е достатъчно да се представят формални одити за трансферно ценообразуване, поради което обръщаме внимание на данъчните органи и на институциите за необходимостта от използване на независими одитори и консултанти, а не на такива ангажирани до този момент от рафинерията.

Какво означава това за всички нас?

Чрез картелните си практики търговците на горива налагат на българското общество един вид монополен данък. За разлика от публичните данъци, които финансират обществени нужди, този монополен данък просто обогатява търговците. Обременен е всеки собственик на автомобил; като при среден пробег от 20,000 км годишно можем да оценим надвзетата сума на около 600 лева. Това е повече от средното плащане за данък сгради и данък върху МПС. Към загубите за обществото трябва да добавим и избегнатите данък печалба, а имайки предвид и сагата с измервателните уреди, вероятно също ДДС и акцизи. Тези суми са толкова значителни, че те биха могли да финансират изцяло развитието и поддръжката на пътната мрежа, вместо спорната тол-система, която се обсъжда в момента. Изключително тревожен е фактът, че неотчетени суми от такъв мащаб представляват огромен източник на корупция и на дегизирани като бизнес външни политически влияния.

Всички тези факти са публично известни. Въпреки това, националните институции призвани да защитят обществения интерес— КЗК, Министерствата на Финансите и на Икономиката, ДАНС продължават за изглеждат пасивни и се задоволяват със спорадични акции. Липсата на реакция от страна на институциите в продължение на няколко години по всяка вероятност представлява скрита държавна помощ за Лукойл и други търговци с картелно поведение. Без изрично одобрение, такава държавна помощ може да доведе до санкции от ЕК срещу България.

Обръщаме внимание на институциите, че повдигнатите от нас въпроси имат предметно изражение за всеки отделен гражданин на страната, който пряко или непряко е засегнат от цената на горивата – в този смисъл налице е преобладаващ обществен интерес. На фона на увеличаването на различни тарифи, въвеждането на допълнителни данъчни тежести, на увеличаването на равнището на дълга за покриване на бюджетни дефицити, отсъствието на ефективна и навременна реакция за прекратяване на източването на доходи от личното и публичното богатство, което на годишна база надвишава 1 милиард лева, може да има и по-тежки квалификации, уточняват от Инициативата.