Дървесината е естествен склад за въглерод

Един кубичен метър конструктивна дървесина съхранява около 0,9 тона CO₂, а производството на
еквивалентно количество бетон и стомана може да генерира от 3 до 5 пъти повече въглеродни
емисии

Когато говорим за борбата с климатичните промени, вниманието обикновено се насочва към
енергетиката и транспорта.

Малко по-встрани остава един биологичен процес, който се случва във всяка
гора : фотосинтезата. Докато расте, дървото поема въглероден диоксид (CO₂) от въздуха, разгражда го с
помощта на слънчева светлина и вода, отделя обратно кислород и задържа въглерода в собствената си
дървесна маса.

Този въглерод остава „заключен“ в дървесината дори след като дървото е отсечено и
превърнато в греда, под, мебел или фасада – с други думи, всяка дървена конструкция е буквален склад
за въглерод.

Колко въглерод съхранява дървесината – цифрите
Въглеродът в дървото е твърд, затворен вътре в дървесните клетки. Дървото го е извлякло буквално от
въздуха – чрез фотосинтеза е поглъщало CO₂, разграждало го е, задържало е въглерода в себе си и
изпускало кислорода обратно навън.

Описан накратко, процесът изглежда така: CO₂ (от въздуха) + вода
+ слънчева светлина → дървесина (въглерод) + кислород. Което на практика означава, че растящото
дърво отнема CO₂ от атмосферата и съхранява част от въглерода. Изследвания в областта на
строителството с масивна дървесина показват, че само един кубичен метър конструктивен дървен
материал съхранява приблизително 0,9 тона CO₂*.

За сравнение – производството на еквивалентно
количество бетон и стомана за същата носеща функция може да генерира от 3 до 5 пъти повече
въглеродни емисии.

„На практика това означава, че всяка дървена къща, покривна конструкция, таван или мебелен комплект
не просто „не замърсява“ – тя активно задържа въглерод, който иначе би останал в атмосферата като
парников газ.

Колкото повече дървесина влиза в дълготрайна употреба в сгради и обзавеждане, толкова
повече въглерод остава изваден от климатичния кръговрат за десетилетия напред“, обяснява експертът
Христо Янушев от „Палисандър“.

~0,9 т
CO₂, съхранен в 1 м³ конструктивна
дървесина

3–5 пъти
по-високи емисии при производство
на бетон и стомана за същата функция

750 млн. м³
запас от дървесина в българските гори

Дърво срещу бетон, стомана и пластмаса
Сравнението между материалите е показателно за строителния сектор. Производството на цимент и
стомана е сред най-енергоемките и въглеродно интензивни промишлени процеси в света – двата
материала заедно отговарят за значителен дял от индустриалните емисии на CO₂ в световен мащаб.

Дървесината е точно в обратна посока: докато расте суровината, гората поглъща въглерод; при
преработката ѝ се изразходва сравнително малко енергия; а крайният продукт продължава да „държи“
въглерода в себе си през целия си експлоатационен живот.

Пластмасата е третият материал, с който дървесината все по-често се сравнява – особено в
обзавеждането и опаковането. Според последни анализи пластмасовата индустрия отговаря за около
4,5% от глобалните емисии на парникови газове, а производството ѝ вече се доближава по мащаб до
емисиите на въглищните електроцентрали.

За разлика от дървесината, пластмасата не съхранява
въглерод – тя го отделя през целия си жизнен цикъл, от добива на суровината, през производството, до
изгарянето или разграждането ѝ.

При равни други условия масивната дървесина днес предлага носимоспособност, сравнима с тази на
стоманобетона, но при значително по-ниско тегло и по-бърз монтаж – фактори, които допълнително
намаляват енергията и емисиите, свързани с транспорта и строителния процес.

Кръгова икономика: дървесината се използва повторно, а не се изхвърля
Освен като въглероден резервоар, дървесината е и материал с изключителен потенциал за кръгова
употреба.

За разлика от бетона, който трудно се преработва след разрушаване на конструкция, и от
пластмасата, чието рециклиране често е ограничено и енергоемко, дървесината може да премине през
няколко последователни жизнени цикъла:

• Повторна употреба – греди, дъски и конструктивни елементи от разглобени сгради могат да се
вложат директно в нови проекти.
• Рециклиране – дървесни отпадъци от производството се превръщат в плочи, ПДЧ, ОСП и други
материали за строителството и обзавеждането.
• Оползотворяване на остатъчна биомаса – трици, стърготини и изрезки се използват за
производство на пелети и биогорива, заместващи изкопаеми енергоизточници.
• Биоразградимост – в края на своя жизнен цикъл необработената дървесина се разгражда
естествено, без да оставя трайно замърсяване.

Именно тази верига от възможности – от новата конструкция, през ремонта и рециклирането, до
енергийното оползотворяване – прави дървесината един от малкото строителни материали, напълно
съвместими с принципите на кръговата икономика.

България: суровина в изобилие, използвана отговорно
Темата за кръговата икономика и дървесината има и силно национално измерение. България разполага
с едни от най-богатите горски ресурси в Югоизточна Европа. Горите заемат около 38,6% от територията
на страната, а общият запас от дървесина достига около 750 милиона кубични метра – ръст 3,2 пъти за
последните 65 години, според дългосрочни горскостопански анализи.

Важно е да се подчертае, че добивът на дървесина у нас е далеч по-нисък от прираста ѝ – с други думи,
гората расте по-бързо, отколкото се използва. Годишният прираст се оценява на около 13,6 млн. м³,
докато реализираният добив през последната година е около 5,6 млн. м³ – използват се едва около 41%
от прираста, при средно ниво от близо 70% за Европейския съюз.

Това означава, че потенциалът за
отговорно, устойчиво използване на българската дървесина в строителството и производството на
мебели е значителен – без риск за горските екосистеми, при спазване на добри лесовъдски практики.

Пример от бранша
Все повече български производители прилагат принципите на отговорното горско стопанство и
дълготрайната, нисковъглеродна употреба на материала в своите проекти.

Когато влагаме дървесина в една конструкция, въглеродът, натрупан в нея по време на
растежа на дървото, остава съхранен в сградата за десетилетия. Това не е просто екологична
идея, а реален и измерим факт.

Когато в подходящите проекти използваме дърво от
отговорно стопанисвани гори вместо материали с по-високи емисии като бетон и стомана,
можем да намалим въглеродния отпечатък на сградата. Именно затова вярваме, че
дървесината е строителният материал на бъдещето.

Ролята на бранша
Българската камара на дървообработването и мебелната промишленост (БКДМП) работи активно по
общообразователни инициативи, насочени към ползите от устойчивото стопанисване на дървесината и
прилагането на принципите на кръговата икономика в горското стопанство и дървообработващата
промишленост.

Изборът на дървесина – при строеж на къща, ремонт на покрив или обзавеждане на дом – вече не е
само естетическо или практично решение. Той е измерим принос към по-нисък въглероден отпечатък,
при условие че суровината идва от добре управлявани, възобновяващи се гори – каквито са голяма част
от горските територии в България.

* Под съхранен CO₂ се има предвид количеството атмосферен CO₂, еквивалентно на въглерода в дървесината. В
дървесината се съхранява въглерод, а не газообразен CO₂. Това не е готово изчисление на нетния отпечатък на продукта.