АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Данните бяха представени на координираща среща на Хърватския туристически съвет (HTZ) и офиса на съвета в Сплит. Директорът на Хърватския туристически съвет Кристиян Станичич каза, че на срещата са обсъдени маркетингови и рекламни дейности до края на годината.


Външнотърговският дефицит на Хърватия за шестте месеца на годината е 9,6 милиарда евро, а съотношението на износа към вноса е 54,4%. През първото полугодие на 2023 г. съотношението износ-внос е 56,9%.


През първата половина на 2024 г. в Босна и Херцеговина са издадени 3230 разрешителни за работа на чуждестранни граждани.1400 от разрешителните са за Федерация Босна и Херцеговина, 1538 са за другата част на Босна и Херцеговина - Република Сръбска, а 292 са за окръг Бръчко.


Спрямо май миналата година номинално средната заплата в Загреб се е повишила с 16,5 процента. Най-високи са били заплатите в Загреб в сектора на добива на петрол и газ – 2216 евро, а най-ниски – в производството на кожени продукти – 867 евро.


Премиерът Андрей Пленкович обясни, че благодарение на повишения кредитен рейтинг „гражданите, компаниите и фирмите могат да очакват по-ниски лихвени проценти при взимане на заеми“ и „по-добри условия на пазара“.


През 2023 г. Хърватия отчита спад на годишна база в броя на отглежданите говеда и свине и в производството на мляко и яйца, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данните на Хърватския статистически институт. Прирастът на едрия рогат добитък през 2023 г. намалява с 18,2% на годишна база до 74 889 тона, а броят на телетата намалява с 6 000 глави (-5,1%).


Хърватският премиер обяви и планове за промяна на формулата за индексиране на пенсиите в съотношение 85:15, отразяващо по-благоприятен индекс между индекса на потребителските цени и номиналния индекс на средната брутна месечна работна заплата.


Гражданите на Босна и Херцеговина в момента са най-многобройните чуждестранни работници в Хърватия, следвани от работниците имигранти от Непал, които към момента са повече от работниците от Сърбия, съобщава агенция ХИНА. Това беше заявено по време на конференция под надслов „Хърватски дни на сигурността“, която се провежда в Опатия в периода 16-18 октомври.


Те постигат нетна печалба от 5,7 млн. евро, ръст от 141,6% на годишна база. Средната месечна нетна работна заплата в сектора е 906 евро, с 12,8% повече спрямо 2022 г. и с 11,9% под средната месечна нетна работна заплата от 1028 евро в предприятията. Търговското салдо във винопроизводството е положително, около 2 млн. евро.


За втори път кредитният рейтинг на Хърватия е повишен с две степени наведнъж. Първият път беше през 2022 г., когато страната получи зелена светлина за влизане в еврозоната и Шенгенското пространство, отбелязва ХИНА.