АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Хърватия отчита увеличение на броя на добитъка и на домашните птици през 2024 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Хърватския статистически институт (DZS) към 1 ноември 2024 г. През миналата година в страната е имало 422 000 глави едър рогат добитък, което е с 1,7% повече спрямо предишната година, когато са били 415 000.


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


Медианната нетна заплата за февруари е 1332 евро, което означава, че половината от заетите жители на Загреб са спечелили по-малко от тази сума, а половината са спечелили повече.


Продължилата месеци тенденция на забавяне на инфлацията беше прекъсната през октомври 2024 г., когато цените нараснаха с 2,2% на годишна база, последва повишение с 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4,0% през януари 2025 г.


Стойността на износа на стоки от Хърватия достигна 6,1 милиарда евро през първите три месеца на годината, което е увеличение от 8,6% в сравнение със същия период на миналата година, а вносът е нараснал със 7,6% до 10,7 милиарда евро.


Влакът е построен в рамките на проекта „Прилагане на зелени технологии в железопътния пътнически транспорт“ на обща стойност 17,1 млн. евро.


Задължението важи за всички търговци, регистрирани за търговия на дребно в Хърватия, включително тези, които продават онлайн или на пазари - с изключение на семейните ферми, продаващи свои собствени продукти.


„Котвената“ цена е редовната цена на дребно, на която търговецът е предлагал дадена бързооборотна потребителска стока на 2 май тази година. Тя не се отнася до промоционални цени, а до редовната най-ниска цена, прилагана през предходните 30 дни.


А близо половината сериозно обмислят смяна на работата си през следващите шест месеца, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на резултатите от проучване, публикувано от портала MojPosao.


Липсата на владеене на хърватски език и на мотивация за изучаването му, пречка за по-лесната интеграция в обществото, заедно с дискриминацията от местното население са сред най-големите предизвикателства, пред които са изправени работниците в Хърватия от далечни азиатски страни, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на проучване.