АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Повишените заеми станаха възможни, след като парламентът на страната отмени конституционно заложения таван на дълга за периода 2020-2022 г., за да позволи извършването на извънредни разходи в отговор на пандемията и на ефектите от войната в Украйна.
Нарастващите разходи за живот са най-неотложната грижа за 93% от европейците, следвани от заплахата от бедност и социално изключване (82%). Гражданите очакват ЕС да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от серията последователни кризи.
За проектиране на нови емисии монети през 2023 г. са предвидени 140 хил. лв., които са с 57,3 на сто повече от утвърдените средства за 2022 г., като 41 хил. лв. от тях са планирани средства във връзка с подготовката за въвеждането на еврото (за изработване на проекти за дизайн за националната страна на евромонетите).
С 16,2 на сто нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора през третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на 2021 година, показват предварителни данни на НСИ. В индустрията увеличението е с 18,1 на сто, в услугите - с 16,4 на сто, и в строителството - с 16 на сто.
.Според проф. Йоахим Рагниц мащабите на инфлацията се дължат не само на рязкото покачване на цените на енергията и на по-високите производствени разходи.Предприятията в някои сектори на икономиката изглежда са се възползвали от повишаването на цените, за да увеличат печалбите си.
В резултат на промяната пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 12,7% от 1 юли 2023 г. Това ще изисква допълнителни разходи в размер на 54,7 млн. лв. Новата формула за увеличение на пенсиите представлява модифициран вариант на използваното досега „швейцарско правило“.
Сред страните от ЕС най-висока средна годишна коригирана заплата на пълен работен ден през 2021 г. е имала Люксембург (72 200 евро), следвана от Дания (63 300 евро) и Ирландия (50 300 евро). Най-ниска е била средната годишна коригирана заплата в България (10 300 евро), Унгария (12 600 евро) и Румъния (13 000 евро).
Същевременно инфлацията на цените на суровините e останала висока през ноември заради високите разходи за енергия и нарастващите цени за промишлеността. Производствените цени също са нарастнали по-бавно през ноември.
Икономистът Милан Неделкович оцени, че основната причина за новото споразумение на Сърбия с МВФ е необходимостта да се осигурят парични средства, които могат да бъдат използвани в период на криза, тъй като позволява по-ниски разходи от директните заеми на международния финансов пазар.
Към 31 октомври общият размер на отчетените приходи към бюджета на ДОО е 8 милиарда и 156 милиона лева. Сумата представлява 84,3 процента изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 718 милиона лева повече в сравнение със същия период на 2021 година.