АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на Българската банка за развитие „BBB“ със стабилна перспектива. Потвърдени са и всички останали рейтинги на банката.


Чрез него бизнес клиентите на банката заявят широка гама от продукти удобно, бързо и без да се съобразяват с работното време на физическите офиси.


Делът на кредитите и авансите в балансовото число в края на януари е 61.7%, а на портфейлите с ценни книжа–15.0% (при съответно 58.9% и 14.6% месец по-рано).Отношението на ликвидно покритие се повишава до 304.6% в края на отчетния месец (279.0% в края на декември 2020г.) приминимално задължително ниво от 100%.


През 2020 г. всички бизнес линии на Банката отчитат ръст, което води до близо 20-процентово покачване на нейните активи. В края на годината те са в размер на 556 млн. евро. Този ръст е постигнат основно чрез увеличение на портфейла от потребителските заеми и инвестиции в държавни и корпоративни облигации.


В допълнение към това БНБ изпрати до всички банки указания за допълнителни действия и мерки по отношение на клиенти на банките, включвани в списъци на OFAC или аналогични списъци на Министерството на финансите на Република България.


Промените в антикризисната мярка бяха одобрени с решение на Министерския съвет и ще влязат в сила след положително становище от Европейската комисия.


Делът на необслужваните кредити средно за банковата система спада до 4,58% от 4,71%, колкото бе в края на март 2021г., според изчисления на базата на данни от управление „Банков надзор“ на БНБ


България ще напусне Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и Международната инвестиционна банка (МИБ), в които членува от над 50 години. Решението за това е взето на заседание на Министерския съвет, като е съгласувано и на ниво Европейски съюз.


А отношението на ликвидно покритие е 325,4 на сто, тоест над средните за ЕС, това казва Управителят на БНБ Димитър Радев в статия за 69-и брой на тримесечния бюлетин на Асоциация на банките в България (АББ).


Бордът променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата.