АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
.Според проф. Йоахим Рагниц мащабите на инфлацията се дължат не само на рязкото покачване на цените на енергията и на по-високите производствени разходи.Предприятията в някои сектори на икономиката изглежда са се възползвали от повишаването на цените, за да увеличат печалбите си.
В резултат на промяната пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 12,7% от 1 юли 2023 г. Това ще изисква допълнителни разходи в размер на 54,7 млн. лв. Новата формула за увеличение на пенсиите представлява модифициран вариант на използваното досега „швейцарско правило“.
Сред страните от ЕС най-висока средна годишна коригирана заплата на пълен работен ден през 2021 г. е имала Люксембург (72 200 евро), следвана от Дания (63 300 евро) и Ирландия (50 300 евро). Най-ниска е била средната годишна коригирана заплата в България (10 300 евро), Унгария (12 600 евро) и Румъния (13 000 евро).
Сред тях са инженер на автономни роботи, треньор за електронни спортове, човек, който създава органи, инженер, който предопределя риска от наводнения и земетресения и много други. Сред професиите, които ще срещаме и в бъдещето, попадат и тези, свързани с разработването на видеоигри.
Същевременно инфлацията на цените на суровините e останала висока през ноември заради високите разходи за енергия и нарастващите цени за промишлеността. Производствените цени също са нарастнали по-бавно през ноември.
pОчакванията на ЕК са, че през 2024 г. общият обем на инвестициите у нас – публични, частни и чуждестранни, ще нарасне до 7 на сто от БВП, след като през 2023 г. ще се покачи с 5,5 на сто.
Икономистът Милан Неделкович оцени, че основната причина за новото споразумение на Сърбия с МВФ е необходимостта да се осигурят парични средства, които могат да бъдат използвани в период на криза, тъй като позволява по-ниски разходи от директните заеми на международния финансов пазар.
Към 31 октомври общият размер на отчетените приходи към бюджета на ДОО е 8 милиарда и 156 милиона лева. Сумата представлява 84,3 процента изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 718 милиона лева повече в сравнение със същия период на 2021 година.
В България през 2021 г. домакинствата са отделяли най-голяма част от потребителските си разходи за "храни и безалкохолни напитки" (20,1 на сто), за "жилище, вода, електричество, газ и други горива" (19,1 на сто), и "транспорт (12,3 на сто)".
От парламентарната трибуна Алексиев изнесе данни, според които по отчет до 30 юни т.г. „Български пощи" е реализирало приходи в размер на около 105 млн. лева, но е направило разходи от около 130 млн. лева, което означава, че националният пощенски доставчик е на счетоводна загуба.