АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Европейската комисия представи предложението си за амбициозна и динамична многогодишна финансова рамка (МФР), възлизаща на почти 2 трилиона евро (или 1,26 % от брутния национален доход на ЕС средно между 2028 г. и 2034 г.).


Пазарът на необслужвани кредити у нас – по-висока плащаемост и все по-малък среден размер на дълга. От Асоциацията за управление за вземания отчитат 38% ръст на плащаемостта и промяна в профила на длъжника.


Тези страни споделят три основни цели при реформите в сектора: адаптиране на пенсионните системи към застаряващото население, осигуряване на адекватен доход след пенсиониране и разширяване на обхвата на недостатъчно обхванатите групи от населението.


За да приемат една работа като мотивираща, анкетираните посочват среден нетен месечен доход от 3254 лв. Мечтаното възнаграждение, което биха искали да получават, е в размер на 4671 лв. И двете стойности отбелязват ръст спрямо миналата година, съответно с 27 на сто и 10 на сто.


Справка в НСИ показва, че през същия период на минала година съотношението е било - при пътуване с лична цел - 272,82 лв. в страната и 717,48 лв. в чужбина, а за професионална - 250,63 лв. в България и 1 208,86 лв. в чужбина.


Тримесечният общ доход средно на човек от домакинство през първото тримесечие на 2025 г. е 3271 лв. и нараства с 15,2 на сто спрямо същия период на 2024 година, а разходът - 2861 лв., с ръст от 13,3 на сто.


Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.04.2024 г. до 31.03.2025 г. е 1690,66 лв.


Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за един работещ, сам живеещ, е 1521 лв., а 2738 лв. са нужни на тричленно семейство с двама работещи възрастни и дете до 14 г.


Според доклада на МАЕ конкретно в Обединените арабски емирства се наблюдава значителен ръст на производството на фотоволтаици, като на тях се пада по-голямата част от ръста на слънчевата енергия в региона, със среден годишен ръст от 23% за слънчевата енергия през 2025-2027 г.


Българският малък и среден бизнес, включително ресторанти, пекарни и магазини, са сред най-бързо адаптиращите се към новите стандарти. От друга страна, някои големи международни вериги в България все още не докладват напредък, което контрастира с ангажиментите.