АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Ремонтните дейности ще продължат 96 часа и ще бъдат проведени в периода 08:00 часа на 29 август – 08:00 часа на 02 септември 2017 г. и ще доведат до промяна в разполагаемия капацитет на входно/изходни точки.
„Турски поток“ е нов експортен газопровод от Русия за Турция по дъното на Черно море. Той се изгражда на мястото на „Южен поток“, който Русия прекрати заради некоструктивната позиция на ЕС. През май 2017 г. „Газпром“ стартира строителството на морския участък от „Турски поток“.
Главен повод за тези безпокойства е проектът "Северен поток-2" за газопровод между Русия и Германия през Балтийско море, в който участват руският гигант Газпром и пет европейски компании: френската Анжи, германските Унипер (бивша ЕОН) и Винтерсхал (БАСФ), австрийската О Ем Ве и англейско-холандската Шел.
Компанията Газпром е започнала строителството на втората линия на газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море, съобщи днес в електронното си издание в. "Ведомости", позовавайки се на подизпълнител на руската компания и на федерален служител.
Доставките за България са нараснали с 12,6 процента спрямо същия период на миналата година, за Турция - с 22 процента, в Унгария - с 26,6 процента, в Сърбия - с 47,9 процента, а в Гърция - с 10 процента.
Генералният директор на турската държавна тръбопроводна компания „Ботас“ Бурхан Озджан заяви, че Турция е постигнала договореност с „Газпром“ по финансирането на „Турски поток“ на нейна територия, предаде РИА Новости.
„Газпром“ и китайската компания CNPC подписаха споразумение за датата на началото на доставките на газ по газопровода „Силата на Сибир“, пише Ведомости.
"Пътна карта" по развитието на газопроводите за доставка на газ от бъдещото второ разклонение на „Турски поток" е фактическа реанимация на отменения по настояване на ЕК проект „Южен поток", но с четири пъти по-малка мощност.
Газовият холдинг привлича и лобисти в отделните страни-членки на ЕС. Например, в Австрия неговите интереси се представляват от петролната и газовата компания ОМВ /участва в проекта „Северен поток”, обменила е с „Газпром” активи/. За лобиране в Австрия „Газпром” харчи над 100 000 евро годишно.
За да се избегнат бъдещи грешки със сериозни финансови последици за страната, като примерите за проектите “Белене” и “Южен поток”, България трябва да има ясна политика ориентирана към приоритетите договорени в Европейския съвет и добро знание за мотивите и действията на останалите играчи в тази сфера.