АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Дейностите по програмите ще се извършват от 2021 г. до 2024 г. Финансирането по тях ще бъде за срок от три години като бюджета на всяка една от тях е на обща стойност 4 500 000 лева.
Хърватия получи 510 млн. евро, Кипър — 250 млн. евро, Гърция — 2 млрд. евро, Италия — 6,5 млрд. евро, Латвия — 120 млн. евро, Литва — 300 млн. евро, Малта — 120 млн. евро, Словения — 200 млн. евро, а Испания — допълнителни 4 млрд. евро, съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.
Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2020 г. се повишава с 6.8% спрямо същото тримесечие на 2019 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава със 7.6%, а на продукцията от животновъдството - с 1.7%.
Сред държавите-членки, за които са налични прогнози за 2019 г., разходите за социални помощи като процент от БВП са най-високи във Франция (31% от БВП), Дания (30%) и Германия (29%), докато най-ниски са в Малта и Латвия (и двете 15%), както и в Литва, България и Унгария (всички 16%).
Инициативата е продължение на миналогодишното издание и е насочена към учениците от професионалните гимназии по селско стопанство. Тя има за цел да подкрепи младите хора, които на този етап правят своя избор на професионално развитие.
Стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство за 2019 г. (в текущи цени по предварителни данни), възлиза на 8 504.6 млн. лв., което е с 0.5% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи изцяло на ръст на цените - с 1.9%, като обеми на произведените количества спрямо 2018 г. е отчетено намаление с 1.4%.
Работниците мигранти играят критична роля в редица сектори, включително транспорт, битови услуги, информационни технологии и селско стопанство. Кризата подчерта и тяхното значение за здравния сектор, тъй като те представляват 24% от лекарите и 16% от медицинските сестри.
Новият прием по подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. се дължи на проявения интерес към разработване на проектни предложения, насочени към иновации в сферата на селското стопанство, както и наличието на свободен финансов ресурс.
Членовете на ЕП искат да гарантират, че стратегията на ЕС за горите може да помогне за просперитета на горите и сектора на горското стопанство. Стратегията има за цел да послужи като мост между националните политики и целите на ЕС в областта на околната среда.
Най-голям е той в Испания (-18,5%), Хърватия (-14,9%), Унгария (-14,5%), Гърция (-14,05), Полша (-13,9%) и Франция (-13,8%), докато най-сдържано понижение отчетоха икономиките на Финландия (-4,5%), Литва (- 5,5%) и Естония (- 5,6%). България е с -10,0%