АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Австрийската банка отлага плановете си да се изтегли от Русия. Тя планираше до септември да "продаде или да отдели" своя бизнес в страната, тъй като е подложена на натиск да го направи от страна на европейските регулаторни органи поради руската военна инвазия в Украйна.
Според данните на НСИ през периода януари - май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 8.7% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13 380.9 млн. лева.
1200 малки и средни предприятия (МСП) от Европа се включиха в съвместното проучване на Група Generali и Училището по мениджмънт към Университета Бокони. Те посочват данъчните стимули, европейските фондове и образователните инициативи като необходими, за да стане бизнесът им по-устойчив;
Шест страни – Хърватия, Чехия, Гърция, Малта, Португалия и Испания – не прилагат данък върху минималната заплата , а в Латвия и Холандия средният данък върху личните доходи е много малък.
Стъпката на ЕС идва, след като миналата седмица Русия заяви, че не вижда причина да удължи срока на сделката след 17 юли, тъй като Западът е действал по "възмутителен" начин по отношение на споразумението, но Москва увери бедните страни, че руският износ на зърно ще продължи.
Сега, най-високопоставеният служител на една от тях - генералният секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Антониу Гутериш, настоява за сериозни промени в другите две. Той твърди, че Международният валутен фонд облагодетелства богатите държави за сметка на бедните страни.
И четирите страни са отбелязали двуцифрен ръст на приходите през 2021 г., според най-новия доклад за сектора на зърнопроизводството на компанията за бизнес информация и новини "СийНекст" (SeeNext).
Европейските дружества имат срок да отговорят на поканата за обединяването на търсенето на газ от 26 юни до 3 юли. След това поисканите количества ще бъдат обединени и обявени на търг на световния пазар между 7 и 10 юли, за да могат международните доставчици да направят оферти за снабдяване на европейските потребители.
Във фокуса на срещата бяха материали като литий, кобалт и силиций, които са от ключово значение за производството на високотехнологични продукти и за зеления преход на ЕС. Трите страни планират и други подобни срещи - в Рим за дигиталните технологии и в Париж за зелените.
Турция, Сърбия и България заемат челните три места в света по най-голяма консумация на хляб, Украйна и Кипър допълват списъка на петте водещи страни по консумация на хляб съответно с 88 кг, 74 кг и 72 кг годишно на човек. Значително по-ниска е консумацията в други страни от Европа.