АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Проектът „SUPMed” е с общ бюджет от близо 1,3 млн. евро и продължава до юни 2023 г. Шест организации и компании, партньори от трите страни, ще реализират съвместна програма, чиято цел е премахване на пластмасовите изделия за еднократна употреба, най-често използвани в хотели и ресторанти.
Жените полагат средно повече часове неплатен труд, като те оказват грижи за членовете на семейството си и вършат домакинска работа. Разлика в часовете неплатен труд има във всички страни в ЕС, като той варира от 6-8 часа седмично в северните страни до над 15 часа седмично в Италия, Хърватия, Словения, Австрия, Малта, Гърция и Кипър (по данни от 2015 г.).
Макар че през 2021 г. се очаква цялостното икономическо положение да се подобри, остава несигурност във връзка с краткосрочната перспектива за икономиката.
Швеция, Гърция, България, Кипър, Финландия, Португалия и Нидерландия са държавите с най-добри резултати по отношение на разходите, докато Унгария, Чехия, Малта, Латвия и Естония имат най-висок процент на инвестиции по линия на политиката на сближаване, разпределени за проекти.
Нетни приходи от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика: 1,3 млрд. евро (спрямо 1,4 млрд. евро през 2019 г.). Балансовото число на ЕЦБ нараства до 569 млрд. евро (спрямо 457 млрд. евро през 2019 г.).
Печалбата на банките в България до края на октомври 2020 г. е 796 млн. лв., което е с 598 млн. лв. (42,9%) по-малко спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. За това допринася намалението на нетните доходи на банките от лихви със 123 млн. лв. (-5,3%).
За месеците юли, август и септември най-висок растеж отчитат: Франция - 18.7%, Испания - 16.7%, Италия - 15.9%, Португалия - 13.3% и Малта - 12.7 процента. А най-нисък: Гърция - 2.3%, Финландия и Естония - по 3.3% и Литва - 3.8 на сто.
За периода 2005-2018 г. средното количество общинска смет на глава от населението е намаляло в ЕС като цяло. Тенденциите варират по страни - докато в България, Испания, Унгария, Румъния и Холандия се наблюдава намаление, отпадъците растат в Дания, Германия, Гърция, Малта и Чехия.
Хърватия получи 510 млн. евро, Кипър — 250 млн. евро, Гърция — 2 млрд. евро, Италия — 6,5 млрд. евро, Латвия — 120 млн. евро, Литва — 300 млн. евро, Малта — 120 млн. евро, Словения — 200 млн. евро, а Испания — допълнителни 4 млрд. евро, съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.
Сред държавите-членки, за които са налични прогнози за 2019 г., разходите за социални помощи като процент от БВП са най-високи във Франция (31% от БВП), Дания (30%) и Германия (29%), докато най-ниски са в Малта и Латвия (и двете 15%), както и в Литва, България и Унгария (всички 16%).