АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
По-високите цени на храните допринесоха за по-силният скок на инфлацията, докато икономиките се възстановяват от кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус. ФАО предупреди, че по-високите разходи излагат на риск по-бедното население в страните, разчитащи на внос.
Въздействието на кризата далеч не е равномерно в различните части на страната. Индустриалните центрове преминават най-вече през моментен шок, от който се възстановяват бързо след отпадането на най-строгите ограничителни мерки и подновяването на международната търговия през лятото и есента на 2020 г.
Като краткосрочна мярка за компенсиране на енергията за нуждите на публичните услуги, предоставяни от общините, се обсъжда предоставянето на допълнителна компенсация до месец юли тази година.
През 2020 г. столицата продължава да генерира почти половината от общия БВП на страната – 51,3 милиарда лева, следвана от Пловдив (9,7 милиарда лева) и Варна (7,4 милиарда лева), а най-малките областни икономики остават Видин и Силистра, съответно с 726 и 892 милиона лева.
Това е вторият Фонд на ЕС за МСП, който е предназначен за подкрепа на МСП в процеса на възстановяване от кризата във връзка с COVID-19 и екологичния и цифровия преход през следващите три години (2022 – 2024 г.).
Средствата са предназначени за микро-, малките и средните предприятия от сектора на хотелиерството и ресторантьорството, които са сред най-засегнатите от COVID-кризата.
Краткият преглед на изменението на основните показатели на отделните отрасли в хода на кризата затвърждава извода, че влиянието ѝ върху българската икономика далеч не е равномерно, а възстановяването не върви с равномерен темп.
През четвъртото тримесечие на 2021 г. очакваме инфлацията да продължи да се повишава, след което растежът на ХИПЦ да се забави в началото на 2022 г. в съответствие с техническите допускания за послабо поскъпване на годишна база на храните и на петролните продукти на международните пазари.
Изпълнителният орган на ЕС предложи на страните членки набор от инструменти за справяне с кризата. Те включват оказване на помощ на потребителите с ниски доходи, временна отсрочка за плащането на сметките за електроенергия и мерки за предотвратяване на изключването от електрическата мрежа.
Възстановяването от кризата с COVID-19 е главна задача на финансовия план на ЕС за 2022 г., заявява докладчикът на Парламента за бюджета Карло Реслер.