АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Три държавни авиокомпании – Южнокитайските авиолинии (China Southern), Еър Чайна (Air China) и Източнокитайските авиолинии (China Eastern) – обявиха в петък сделка с „Еърбъс“ за закупуване на 292 самолета на обща стойност около 37 милиарда долара.
Месечният индекс на активността на мениджърите по доставките РMI е нараснал до 50,2 пункта при 49,6 пункта през май. Нивата от над 50 пункта показват, че промишленият сектор се увеличава.
Oтчaян cтpoитeлeн пpeдпpиeмaч в Kитaй пpeдлaгa интepecнa пpoмoция, зa дa пpивлeчe ĸyпyвaчи. Toй пpeдлaгa пъpвoнaчaлнaтa внocĸa дa бъдe плaтeнa пoд фopмaтa нa пшeницa и чecън.
Китайският внос на руски петрол е скочил с 55% на годишна основа. Русия измести Саудитска Арабия като основен доставчик за Китай на фона на по-ниските цени, на които се продава руското черно злато поради санкциите срещу Москва, наложени от Запада.
Миналата година Вашингтон е освободил около 115 милиона барела от петролните си резерви, като от средата на май на пазара ежедневно биват пускани рекордните 1 милион барела. Това означава, че САЩ продават повече петрол, отколкото произвеждат повечето средноголеми страни от ОПЕК като Алжир и Ангола.
Създаването на съоръжението в Унгария е част от глобалната стратегия на Lenovo за производство и доставки, която обслужва клиенти на 180 пазара от над 35 производствени обекта по цял свят, включително Бразилия, Аржентина, Китай, Германия, Унгария, Индия, Япония, Мексико и САЩ.
Според независимия център 61 на сто от вноса на изкопаеми горива или около 57 милиарда евро през първите 100 дни на войната (24 февруари – 3 юни – бел. АФП) са били за ЕС. Най-големите вносители са били Китай (12,6 милиарда евро), Германия (12,1 милиарда евро) и Италия (7,8 милиарда евро).
През май Китай е купувал всекидневно от Русия по 800 000 барела суров петрол, който е бил доставян по море. Китайският внос се е увеличил с 40 процента спрямо месец януари. Индия е купувала на денонощие по 700 000 барела суров петрол от Русия. През януари подобни доставки не са били извършвани.
Инвестициите на Китай в съоръжения за опазване на водите са скочили с 45,5% на годишна база до 195,8 милиарда юана през първите четири месеца. Страната планира да стартира повече от 30 проекта за опазване на водите през 2022 г., оценени на 800 милиарда юана
Белият дом обяви, че това е за период от две години и се отнася за определени части за слънчеви панели от четири азиатски страни, сред които Китай не фигурира. Части, внасяни от Камбоджа, Малайзия, Тайланд и Виетнам, ще могат да бъдат освободени от някои мита за 24 месеца.