АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Швеция (62,6 %, разчитаща най-вече на комбинация от биомаса, водноелектрически, вятърни, термопомпи и течни биогорива) има най-висок дял сред държавите — членки на ЕС през 2021 г., изпреварвайки Финландия (43,1 %) и Латвия (42,1 %), Естония (37,6 %), Австрия (36,4 %) и Дания (34,7 %).
В 10 държави-членки на ЕС (Австрия, България, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Литва, Холандия, Словакия и Словения), в рамките на разследване на трансгранични измами с ДДС от Европейската прокуратура бяха извършени 61 претърсвания на офиси, домове на лица, пряко свързани с тях, арестувани са петима души в Чехия, България и Словакия.
Компаниите са най-загрижени за нарастващите киберзаплахи и прекъсване на бизнес дейността си. В същото време те определят инфлацията, предстоящата рецесия и енергийната криза като непосредствени заплахи за техния бизнес.
Инж. Веселин Тодоров: Въвеждането на реален уведомителен режим за ВЕИ е стъпка към справянето с енергийната криза.
Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 (ПКИП) и новата за България Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" 2021 - 2027 (ПНИИДИТ). Това е финансова инжекция от над 1,2 млрд. лв. за първите шест месеца и близо 2 млрд. лв. до края на 2023 г.
През 2021 г. класацията на "Форбс" за милиардерите в Русия включваше 123 души, а година по-късто броят им е намален до 88, като през 2022 г. заради ситуацията в Украйна, западните санкции и икономическата криза богатството им продължава да намалява, посочва изданието.
Още през януари 2023 г. Министерство на иновациите и растежа (МИР) ще стартира кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ за модернизация на семейни предприятия и фирми от творческите индустрии и занаяти.
Светът води дигитален начин на живот, който непрестанно генерира огромно количество данни. Според доклад на Международната корпорация за данни (МКД), “нарастващата ни зависимост от данни води до безкрайно разширяване на размера на глобалната сфера на данни“.
Енергийната криза през 2022 г. струва на Европа обременяващите 1 трилион долара, платени за газови доставки. Какво можем да очакваме през 2023 година? Според някои изчисления разходите на страните от ЕС може дори да нараснат.
Новата финансова схема е насочена към ускореното използване на енергия, генерирана от вятърни и фотоволтаични електроцентрали. Тя замества съществуващата програма за подкрепа на въвеждането на източници на възобновяема енергия.