АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Институтът за енергиен мениджмънт предлага десет препоръки, които според експертите му са свързани както с необходимостта от стабилизиране, така и с европейския дневен ред на българската енергетика. Ето ги:
Руската държавна компания Росатом съобщи, че ще достави 12 ядрени реактора на Индия в период от 20 години според подписано в Делхи споразумение, целящо да засили сътрудничеството в областта на ядрената енергетика между двете страни, предаде Ройтерс.
Според данни на международната организация 200 от 434-те ядрени реактора, които са действали в края на 2013 година, ще бъдат спрени през идните 25 години заради остаряване или поради политически избор за отказ от атомната енергетика, както направиха Германия и Белгия.
Служителите на ТЕЦ "Варна", които ще бъдат освободени от работа след спирането на работата на централата от 1 януари 2015 г., ще получат компенсационни пакети, които са два пъти по-големи от стандартните в сектор енергетика, съобщиха от ЧЕЗ.
Радикална оздравителна програма за българската енергетика искат от новото правителство експерти от неправителствената организация Български енергиен и минен форум /БЕМФ/.
Френските депутати гласуваха за намаляването на дела на ядрената енергетика в производството на електроенергия в страната от 75 на 50 процента през 2025 година, с което подкрепиха знаково предизборно обещание на Франсоа Оланд преди избирането му за президент през 2012 година, предаде Франс прес.
В света се е образувала нова "голяма седморка", която включва Бразилия, Индия, Индонезия, Китай, Мексико, Русия и Турция.
Според нова публикация на Международната агенция по енергетика (МАЕ), различните форми на слънчева енергия могат да осигурят повече от половината от електроенергията в световен мащаб до 2050 г.
Какво мисли за това проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН по време на дискусията за националните цели и приоритети на българската енергетика.
Желанието да се постигне нисковъглеродна енергетика не чрез пазарни механизми, а чрез провеждани държавни политики води освен до увеличаване на цените на тока и заплаха за конкурентоспособността на Европа, но и до дестабилизация на електроенергийните системи и се отблъскват инвеститори от изграждането на конвенционални централи, е мнението на експерт.