АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Така размерът на дълга стига 25,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), предложеният от служебното правителство законопроект за държавния бюджет е с дефицит на касова основа от 6,4 процента от БВП.
През 2022 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -4 648 млн. лв., или -2.8% от БВП, според предварителните данни на Националния статистически институт. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -4 457 млн. лв., или -2.7% от БВП.
Само козунакът, агнешкото и боядисаните яйца "закръглят" 100 лева разходи, изчисляват икономисти. Във връзка с доходите най-важната стъпка сега е приемането на Бюджет 2023, който да позволи провеждането на адекватна политика за компенсиране на покупателната способност на домакинствата у нас.
Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 5,6 на сто, а средногодишната да бъде 8,7 на сто. През 2024 г. ще достигне 3,2 на сто, а средногодишната – 3,8 на сто. През 2025 и 2026 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8 и 2,2 на сто.
През 2022 г. той възлиза на 432 млрд. евро, достигайки най-ниското си равнище от 2002 г. Дефицитът се дължи по-специално на рязкото покачване на стойността на вноса на енергия и енергоносители, започнало в края на 2021 г. и продължило през по-голямата част от 2022 г.
Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (близо 27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.
Установено е, че това е ставало чрез разслояване на нареждания (layering) и издаване на лъжливи поръчки (spoofing), което е нарушение по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). Нарушението е извършено за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. на пазарен сегмент "В рамките на деня" на...
Той е на стойност от 198,6 милиарда евро, или ръст от 10,6% спрямо януари 2022 г. (179,6 милиарда евро). Вносът достига 233,3 милиарда евро, или ръст от 7,0%. Това означава, че търговският дефицит възлиза на 34,6 милиарда евро спрямо дефицит от 38,6% през ноември 2021 г.
Той възлиза на 2,294 милиарда евро през периода януари-февруари спрямо бюджетната цел за излишък от 36 милиона при дефицит от 910 милиона евро за същия период на миналата година.
Търговският баланс на страната за януари 2023 г. е отрицателен в размер на 68,4 млн. евро (01, на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) при дефицит от 528,9 млн. евро (0,6 на сто от БВП) за същия период на 2022 г. съобщава Българската народна банка (БНБ).