Чия е чията?

В постмодерното ни общество с толкова изявени консумеризъм и мултикултурализъм е съвсем естествено една практически непозната в Европа храна за десетина години да се превърне едва ли не в задължителна част от съвременното хранене. Киноа манията е добър пример за това у нас, като показателни са както посветените на южноамериканските зрънца менюта в непретенциозни вериги за хранене, така и предлагането им от големи родни компании за търговия със зърнени храни. А също и трайната тенденция за намаляване на цената. По същите стъпки е тръгнала и още една американска земеделска култура.

Чията Salvia hispanica произхожда от Мексико и Гватемала и се смята че още преди 5000 години е била една от основните храни по тези места почти наравно с царевицата. Двете зърнени култури дори са се използвали заедно за приготвянето на тортили и напитката пиноле. Последната е и най-популярният съвременен начин за консумация на чията в родината ѝ. За целта царевичното брашно и брашното от чия се изпичат на комал – глинен или метален плитък съд, който се поставя директно върху открит пламък, и се варят с вода, захар и ароматни подправки като канела и ванилия. Интересно е, че почти няма сведения от миналото за използването на целите зрънца, така както се прави сега с тази т.нар. суперхрана в Европа и САЩ.

Най-важните хранително свойство, в което обвиняват чията, е високото съдържание на омега-3 мастни киселини и неразтворими фибри. Заради тях се смята, че белите или черни зрънца са благотворни за храносмилателната и сърдечносъдовата системи. Изследвани са и антиоксидантните свойства, които се оказват сравними с тези на някои фармацевтични препарати със същата функция.

Интересни са и желиращите способности на семената от чия, които се дължат на специфичния полизахариден състав на обвивката им. При накисване тези вещества абсорбират течността и я превръщат в гел. Смята се, че той може да замени до 75% от необходимите за редица сладкарски изделия яйца или мазнина.

Страните от Централна Америка отдавна не са единствените производители на чия, като големите насаждения в момента са в Аржентина някои други южноамерикански страни и Австралия. В Африка най-много се отглежда в Уганда, която е основен износител за Германия. Има сведения за отглеждането на чия във Франция и Италия, но една особеност на растението, а именно нуждата му от къс ден, за да цъфне и върже семена, сериозно ограничава добивите извън тропическите пояси.

В Европейския съюз чията административно се смята за нова храна и продажбата ѝ е разрешена едва през 2009 година. За това време всяка година вносът ѝ се увеличава процентно с двуцифрени числа и вече може да се намери дори в България в малки квартални столични магазинчета. Цената пък намалява и в момента може да се закупи и за около 8 лева за килограм.

Съвременното кулинарно използване на чията е най-вече като добавка в печива, салати и напитки като смутита, като по-скоро се залага на полезните ѝ хранителни свойства и на специфичната текстура, които дава на ястията, отколкото на вкусовите ѝ качества, тъй като зрънцата нямат нито силно изявен аромат, нито забележим вкус.
 

от Людмил Хайдутов, сп. Меню