МРЗ ще бъде 605 евро вместо 620 евро

Минималната работна заплата (МРЗ) ще бъде 605 евро вместо 620 евро. Това обяви пред журналисти главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Любослав Костов относно разчетите в проектобюджета за 2026 г. Разликата от 15 евро е 180 евро на година по-малко доход у всеки работещ на минимална работна заплата, коментира той.

По думите на Костов, ако предложението за МРЗ за догодина остане 605 евро, това ще е в нарушение на законодателството. Друго обсъждахме в Националния съвет за тристранно сътрудничество, отбеляза също той. И добави, че министърът на труда и социалната политика е изпълнил разпоредбата в Кодекса на труда и е внесъл проект на постановление спрямо законовия текст.

Правилният термин е че правителството намалява минималната работна заплата, каза Костов.

Това, което виждаме във вече известните числа, е че всъщност има отстъпление и нарушение на ангажимента, който беше приет преди три години в парламента с промяна на Кодекса на труда и определението на минималната работна заплата като 50% от средната за предходните 12 месеца, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него не е имало ефективен диалог между правителството със синдикатите и работодателите по отношение на проектобюджета.

Преди дни финансовият министър Теменужка Петкова обяви, че проектобюджетът ще бъде представен до края на октомври.

Не звучи добре да пълним държавната хазна и да оправяме дефицита, като орежем доходите на най-бедните, коментира още Костов относно минималната работна заплата. Тези 180 евро на година, ако ги пречупим през малката потребителска кошница, означават 36 хляба по-малко, 10 кг сирене по-малко, 8 кори яйца по-малко и 7 кг месо по-малко, каза той.

Увеличение на осигурителната вноска с 2 процентни пункта също се предвижда през 2026 г., каза Пламен Димитров. По думите му това е разбираемо и належащо от гледна точка на баланса в пенсионната система и тежкия дисбаланс във фонд “Пенсии”.

“Не се увеличава с 2 процентни пункта натоварването на работещия, а се увеличава общата вноска, която се дели 60 към 40”, уточни също президентът на КНСБ. Увеличението на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) се предвижда да нарасне, но няма да покрие разходите, които се очаква да са малко над 15 млрд. евро, обясни той.

Ако няма ръст на осигурителната вноска, трябва някой данък или данъчен приход да бъде увеличен, коментира още Димитров. 

Президентът на КНСБ обяви още, че е предвидено догодина максималният осигурителен доход да стане 2352 евро или 4600 лв.

Всичките обезщетения са на нивото, което са били. Нямам сили да коментирам 9 евро минимално дневно обезщетение за безработица, коментира по повод проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) Ася Гонева, член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) и консултант „Социална защита“ в КНСБ. По т.нар. швейцарско правило се предвижда през 2026 г. осъвременяване на пенсиите с около 7-8%, посочи тя. Средният размер на пенсията ще достигне 540-541 евро.

КНСБ настоява за ръст на заплатите в някои сфери. "Търсим си поне 10-процентното увеличение в БНР, БНТ и БТА. Колегите искаха повече, разбира се, но поне толкова в този рестриктивен бюджет трябва да видим", обяви Пламен Димитров.

КНСБ очаква ръст на заплатите в средното образование. Синдикатът настоява и за 10% ръст на възнагражденията в някои държавни агенции като Агенцията за борба с градушките, Агенцията за храните, както и в държавните горски предприятия.

КНСБ има очаквания и за увеличение на заплатите в здравеопазването. Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да бъде подкрепен от КНСБ по формална причина, защото е бил изпратен снощи за преглед, а днес в 10:00 ч. е било предвидено заседанието на Надзорния съвет на НЗОК, обясни Димитров.