АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Производствената активност в еврозоната през октомври се е свила с най-бързия си темп от края на 2020 година. Месец по-рано германските промишлени поръчки отчетоха намаление с повече от очакваното, тъй като търсенето на експортни стоки потъна, проправяйки пътя към рецесията пред най-голямата икономика в Европа.
Резултатите потвърждават тенденцията, че най-осъзната нужда от промяна и конкретни планове за нейното осъществяване за компаниите има по отношение на стратегиите за развитие на таланти при близо 50 на сто от организациите и използването и управлението на данни при над 55 на сто от респондентите.
През 2019 г. придохиде от вноски в пенсионната система на Германия са представлявали около 10,1 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, но при запазване на настоящия модел се очаква делът им да достигне 12,2 на сто до 2070 г.
От средата на следващата година е планирано пенсиите, отпуснати до края на 2022 г., да бъдат индексирани по “швейцарското правило” - с 50% от ръста на инфлацията и с 50% от увеличението на средния осигурителен доход. Това представлява увеличение с 12 на сто.
Министерството е изготвило три варианта за проектобюджет за 2023 година. Базовият вариант е при непроменени политики от тази година, каза в НС Росица Велкова, служебен министър на финансите, като представи пред депутатите проектобюджета за следващата година и състоянието на държавните финанси сега.
"Търгуващите с руски петрол вече не са в Швейцария, Женева или Лондон. Те са предимно от Близкия изток", каза Норберт Рукер, ръководител на икономическите изследвания в швейцарската банковата институция "Юлиус Бер" (Julius Baer).
Комисията вижда възможност за пренасочване на до 40 милиарда евро от бюджета за сближаване за мерки в подкрепа на гражданите и по-малките дружества, изправени пред високи сметки за енергия.
Турция е най-надеждният маршрут за доставка на газ до ЕС, заяви руският президент Владимир Путин пред турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, и предложи в Турция да бъде изграден център за газови доставки.
Енергийните компенсации в България достигнаха 1/5 от публичните разходи. Така за три месеца ще бъдат похарчени близо 3,6 милиарда лева за бизнеса, общини, болници и др. Това е вторият най-голям разход в публичните финанси след пенсиите.
Промишлеността е изправена пред сметки за енергия, достигащи до 10 пъти по-голяма сума спрямо тази, която са плащали преди две години. Една от всеки пет инженерни фирми в страната не изключва възможността за преместване на поне част от бизнеса си в чужбина, показа проучване.