АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В същото време имаше възходяща ревизия на данните за предходните два месеца, като през март бяха разкрити общо 785 000 работни места извън селското стопанство, при предходна оценка за 760 000, докато данните за април бяха ревизирани нагоре до 278 000 от 266 000.
Апартаментите са най-често срещаният тип за живеене в 14 държави-членки, особено в Латвия (където 66% от хората живеят в апартаменти), Испания (65%) и Естония (61%). Държавите-членки с най-малък дял от населението си, живеещи в апартаменти, са Ирландия (8%) и Холандия (21%).
Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват ръст с 16.8%, като в растениевъдството те се увеличават с 24.8%, а в животновъдството е регистриран лек спад от 0.6%.
Най-голям дял свободни работни места заявени в преработващата промишленост (27.9%), държавното управление (12.2%), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (9.9%), хотелиерство и ресторантьорство (9.8%), административните и спомагателните дейности (7.9%) и селско, горско и рибно стопанство (5.5%).
В противоположния край на скалата жените представляват едва около една четвърт от мениджърите в Хърватия (24%), Холандия (26%) и Кипър (27%), показват данните на Евростат.
Швеция, Гърция, България, Кипър, Финландия, Португалия и Нидерландия са държавите с най-добри резултати по отношение на разходите, докато Унгария, Чехия, Малта, Латвия и Естония имат най-висок процент на инвестиции по линия на политиката на сближаване, разпределени за проекти.
Селското стопанство е с най-голям дял от 28.1 на сто от произведената продукция в Добричка област, която достига общо 2 милиарда 489 милиона лева, съобщава териториалното статистическо бюро-Североизток окончателните данни за дейността на нефинансовите предприятия през 2019 година.
Заплатите варират така: България (332 евро), Унгария (442 евро), Румъния (458 евро), Латвия (500 евро), Хърватия (563 евро), Чехия (579 евро), Естония (584 евро) Полша (614 евро), Словакия (623 евро) и Литва (642 евро).
Сред 19-те членки на еврозоната най-голям икономически спад e отчетен в Австрия (понижение с 4,3%), Италия (понижение с 2,0%) и Франция (с 1,3%). Най-добър растеж бе отбелязан в Литва (повишение на БВП с 1,2%) и Латвия (с 1,1%).
Сред държавите-членки на ЕС, държавите с най-голям дял на органична площ през 2019 г. са Австрия (25,3% от общата използвана земеделска площ), Естония (22,3%) и Швеция (20,4%), следвани от Чехия и Италия (и двете 15,2 %), Латвия (14,8%) и Финландия (13,5%).