АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През май на годишна база най-голяма инфлация са имали в Австрия (8,8 на сто), Румъния (9,6 на сто), Литва (10,7 на сто), Естония (11,2 на сто), Латвия (12,3 на сто), Словакия (12,3 на сто) и Полша (12,5 на сто), Чехия (12,5 на сто), Унгария (21,9 на сто).
За периода януари - април т.г. търговският баланс също е отрицателен в размер на 731,5 млн. евро (0,8 процента от БВП) при дефицит от 1,238 млрд.евро (1,5 процента от БВП) за същия период на 2022 г.
Най-голям процентен ръст на оборота за периода януари-март отбелязват предприятията във финансовата и застрахователната сфера (61,9%), а най-малък процентен ръст имат предприятията в търговията на дребно и едро (7,1%). Предприятията в секторите електроенергия-природен газ отбелязват 20,2% спад на оборота.
Инфлацията от началото на годината (през май 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е била 2,8 на сто, а средногодишната инфлация за периода юни 2022 - май 2023 г., отнесен към периода юни 2021 - май 2022 г., е била 15,8 на сто.
През 2022 г. собствените приходи общините достигат 3,14 млрд. лв. или 10% повече спрямо събраните през 2021 г. Този ръст е по-нисък от ръста в разходите (17%) и средногодишната инфлация за 2022г. (15,3%).
Еврозоната е изпаднала в техническа рецесия през първите три месеца на 2023 г., сочат данните на Евростат. Икономиката ѝ се е свила с 0,1 на сто през първото тримесечие на спрямо периода от октомври до декември миналата година.
Индексът на потребителските цени е скочил с 21,5 на сто на годишна основа през май след повишение с 24 на сто през април. Това представлява най-ниското равнище на унгарската инфлация от октомври миналата година, когато индексът е бил 21,1 на сто. Инфлацията достигна пик от 25,7 на сто през януари 2023.
Осигуряването на ефективно управление на външните граници на ЕС е ключов приоритет, за който Комисията е отпуснала на държавите членки 4,3 милиарда евро (ИУГВ), заедно с 6,3 милиарда евро за управление на миграцията (ФУМИ) в рамките на настоящата многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 г.
Глобалното търсене на ядки кашу, консумирани като леки закуски или използвани за готвене и десерти, спадна след края на пандемията от коронавирус под натиска на множество фактори, включително високата инфлация и увеличено производство. Това е довело и до спад на цените на кашуто.
Руското финансово министерство съобщи, че в периода 7 юни - 6 юли ще продава дневно чужда валута на стойност 3,6 милиарда рубли (44,3 милиона долара), което е увеличение спрямо предходния месец, съобщава Ройтерс.