Спор за инвеститори в Латвия

Все по-голяма полемика предизвиква наредбата, позволяваща на чужденци да получават разрешителни за пребиваване в Литва, ако се ангажират да инвестират в недвижимите имоти в страната, която ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2014 година, предаде Франс прес. Банкерите и предприемачите са доволни от този стимул за инвестициите в балтийската република, но някои политици се опасяват от навлизане на съмнителни бизнесмени от бившия Съветски съюз в Европейския съюз. От влизането в сила на тази наредба през юли 2010 година близо 7000 чужденци са получили петгодишни разрешителни за престой в Европейския съюз, след като са се ангажирали да инвестират в недвижими имоти най-малко 50 000 лата (71 000 евро) извън Рига или 100 000 лата в латвийската столица и околностите. Така привлечените инвестиции са достигнали около 600 милиона евро, според последния правителствен доклад, и се очаква да достигнат 1,7 милиарда евро до 2015 година по прогнози на анализаторската компания Deloitte. Това е истинска финансова манна, позволила на вялия пазар на недвижими имоти да се възстанови в момент, когато 2-милионната страна излиза от изключително тежка икономическа криза. Повечето чужденци, получили разрешителни за пребиваване в Латвия, са от страни от бившия съветски блок като Русия, Украйна и Казахстан. Одобрени са близо 98 процента от молбите. А тъй като Латвия, която е член на ЕС от 2004 година, е част от Шенгенското пространство, петгодишно разрешително за пребиваване е равнозначно на виза за другите 25 страни от зоната. Само това интересува кандидатстващите за такива разрешителни от Общността на независимите държави (ОНД), според Робертс Зиле, латвийски евродепутат от дясната партия Национално обединение. "Те не купуват къщи, купуват просто достъп до Шенгенското пространство", изтъкна той. По думите му проверката на миналото на кандидатите е символично и системата е отворена за злоупотреби. Зиле дава за пример случая с Алма Шалабаева, съпруга на казахстанския банкер Мухтар Аблязов, разследван в страната си
във връзка банкова измама от няколко милиарда долара. През май италианските власти екстрадираха в Казахстан Шалабаева, която живееше в Рим с 6-годишната си дъщеря благодарение на латвийско разрешително за престой. Наредбата представлява и голяма пролука в имиграционната политика на Латвия - по-скоро недоверчива към Русия след 50 години съветска окупация, от която страната е наследила значително руско малцинство след обявяването на независимостта й през 1991 година.

Евродепутатът Зиле се бори в Европейския парламент и Европейската комисия за премахването на наредбата, която има горещи поддръжници в банковите и деловите среди. Така например Едгарс Синс, президент на най-голямата агенция за недвижими имоти в Латвия, Арко (Arco), уверява, че наредбата е позволила да бъдат спасени много домакинства и малки предприятия, застрашени от спукването на балона на недвижимите имоти след кризата през 2008-2009 година. По думите му, ако те не са имали възможността да продадат имотите си на чуждестранни инвеститори, единствената им алтернатива щеше да бъде фалитът. От своя страна латвийската банка Риетуму банк – Западна банка (Rietumu Bank - Western Bank), специализирана в услуги за чуждестранни инвеститори, рекламира възможностите си да получава разрешителни за престой в ЕС в сайта си на руски език. Ренатс Локомец, член на ръководството на банката, подчертава, че инвестициите на тези нови временно пребиваващи са помогнали за подема на латвийската икономика. Той изтъква ефекта от тях върху развитието на сектора на недвижимите имоти, транспорта, търговията, частните самолети, луксозните яхти и коли и ресторантите. Този приток на пари укрепва и финансовата основа на латвийския банков сектор. Банкерът предупреждава, че всяка рязка промяна в законовите разпоредби за имиграцията може да разколебае желаещите да инвестират в страната и да провали положителната тенденция.