Професия и занаят- прилики и разлики

Има ли колизия между Закона за занаятите и Търговския закон, противоречиви ли са понятията професия и занаят, професионалисти ли са занаятчиите, модерни ли са модерните занаяти. Емил Василев, Изпълнителен директор на Балканското бюро за подпомагане на средното съсловие коментира, че се наблюдава стремеж да се докарат занаятите до музейна стойност и да се захвърлят в ъгъла на общественото внимание, свеждайки ги до екзотиката на мартеници, тъкани черги, бусинска керамика, дърворезба и др.
Занаят= производствена стопанска дейност
Изхождайки от това тълкувание, Емил Василев подчертава, че занаятчията не е търговец по съществото на своята дейност, той е производител на стоки и услуги. И това е независимо от факта, че нашият Търговски закон предписва на всеки, който се занимава със стопанска дейност и открие предприятие, да се смята за търговец. Този производител извършва стопанска дейност, което означава, че трябва да е регистрирал някакъв вид предприятие или фирма, като физическо или юридическо лице.
Има ли връзка между регистрацията и начина на произвоство?
Доколкото регистрацията на фирмите става според Търговския закон и в него не е регламентирано да се уточни по какъв начин ще е организирано предприятието и производствения процес, очевидно връзка няма. Всеки може да си регистрира фирма според желанието си – ЕТ, ЕООД, ООД, АД и т.н.
Прилики и разлики с другите производствени дейности
В генезиса на развитието на производството първоначално са съществували паралелно две производства – занаяти и селско стопанство. По-късно с развитието на научно-техническата революция от занаятите се развива манифактурното и малко по-късно индустриалното производство. Къде е разликата? Най-грубо погледнато занаятчията продължава да произвежда същото, което е произвеждал и преди, например да шие дрехи. Но продължава да го прави по стария начин – с малко хора, по конкретна поръчка, на собствена персонална отговорност, като процесът на производството е единен и неразчленен на отделни операции, за които да са специализирани отделни хора или машини. При индустриалното производство е точно обратното – нараства броят на хората поради производството в големи обеми, процесът се ръководи от специализирани за всяка отделна операция специалисти, той е разчленен силно на завършени цикли и това позволява и навлизането на автоматизирани линии и роботи. Произвеждат се големи серии за един анонимен пазар. Отговорността е най-често споделена между собствениците на предприятието, които в настоящето най-често са повече от един.
В Европа
В европейското икономическо пространство тази разлика вече е добре осъзната и вече се говори открито на базата на статистическите данни за микро и занаятчийски предприятия, които имат своя специфика, изискват по-специални условия за развитие и не на последно място, представляват над 90% от малките и средни предприятия, които пък от своя страна са 90% от предприятията изобщо.
Как се съотнасят понятията професия и занаят?
Професията по дефиниция е занятие, което човек упражнява професионално, т.е. с цел да си осигури средства за прехрана в най-широк смисъл. Ако той го упражнява като наето лице независимо от вида предприятие и отговорността за крайното изделие, излизащо на пазара, е на предприятието, то това е професия. Човекът може да бъде в зависимост от качествата си повече или по-малко добър професионалист. Ако обаче той е самостоятелен, работи на собствена отговорност, залага името и авторитета си пред конкретен клиент и носи всяка възможна отговорност за крайното изделие, очевидно занятието е занаят. А човекът е занаятчия. Като пример: един човек може да е квалифициран шивач и да работи в шивашко индустриално предприятие. Тогава неговата професия е шивач. Но той не е занаятчия. Ако обаче той си направи собствено предприятие, наеме няколко човека и започне да шие по поръчка за конкретни клиенти, то той е занаятчия и неговият занаят е шивачеството. И няма никакво значение по какъв начин той е получил своята квалификация. Излиза, че професията е по-общото понятие, докато занаятът е свързан с отговорност, финансова независимост, компетенции в широк кръг области не само в професионален, но и в микроикономически план. Да се обясни на един сладкар, пекар, дърводелец или автомонтьор в Европа, че не е професионалист, само защото е създал собствена фирма, създал си е име и е дал работа на още десетина човека, е абсолютно неразбираемо за европейския начин на мислене.
Препоръка
Хората с предприемачески дух, с добри професионални познания и компетенции в широка област, готови и способни да поемат отговорност, ще стабилизират средното съсловие в страната и ще създадат работни места и места за обучение на следващото поколение, категоричен е изпълнителният директор на Балканско бюро за подпомагане на средното съсловие Емил Василев.