АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Обявената от служебния министър на финансите Росица Велкова информация, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., защото страната ни изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критерия за инфлация, предизвика разнопосочни реакции.
България няма да подава в края на февруари конвергентен доклад, защото не сме изпълнили ангажиментите по присъединяването към Валутния механизъм II и имаме несъответствие в критерия за инфлацията, обясни министър Велкова.
Той бележи ръст от над 40 процента през първите десет месеца на миналата година и вече надхвърля 4 млрд. евро, съобщава Мистърството на икономиката и индустрията. Стокообменът за същия период възлиза на 7.25 млрд. евро, като надхвърля първоначалните прогнози от 7 млрд. евро за цялата 2021 година.
Британският брутен вътрешен продукт ще се понижи с 0,5 на сто през 2023 година и с 0,25 на сто през 2024 година, което е „не е толкова дълбока рецесия“, на която залагаха ноемврийските прогнози за 1,5 на сто и 1 на сто, се посочва в доклад на централната банка за паричната политика.
Въвеждането на единна латиноамериканска валута би имало и политически ефект подобно на еврото в Европа. Латинска Америка (или Южна Америка) ще се сближи повече в икономически и в обществен план и ще бъде възприемана като единно икономическо пространство.
В момента заедно с държавния инспекторат работим с всички заинтересовани страни, за да преодолеем този момент. През последните месеци намалихме данъка върху добавената стойност на някои стоки, вложихме милиарди държавни средства, за да подпоммогнем домакинствата и бизнеса на фона на нарастващите цени на енергията и основните суровини.
Според тези данни еврото губи позиции за втора поредна година - за този период то загуби 0,36 процентни пункта. Доларът печели стабилно позиции при международните разплащания, като показва увеличение с 1,38 процентни пункта през последната година.
Отговорностите на БНБ при въвеждане на еврото покриват широки сфери. Сред работните ангажименти попадат изборът на дизайн на българските евромонети, изтеглянето на българския лев от обращение, адаптирането на софтуера на банкоматите за работа с евро, както и предоставянето на евро на банките.
Хърватия приключи успешно преминаването към еврото. 14-дневният период на двойно обращение (когато могат да се използват както куната, така и еврото) приключи на 14 януари. Плащанията вече не могат да се извършват в куни.
Предстоящите увеличения на заплатите ще отразят и доброто състояние на пазара на труда въпреки забавянето на икономиката, отбелязва ЕЦБ. Очаква се брутните заплати в еврозоната да нараснат с 4,5 на сто през 2022 година и да се увеличат с 5,2 на сто тази година, сочат най-новите прогнози на банката.