АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Дебатите по параметрите на бюджета, и в още по-голяма степен – липсата изобщо на предложения в някои насоки, подсказват, че много от важните решения предстоят, като не личи да има консенсус за разумното разрешаване на важни казуси с голям бюджетен ефект.
Бюджетът е в първоначално зададените параметри - с 3% дефицит, със сериозна капиталова програма, с едно преразпределение на част от капиталовите разходи към допълнително заплащане, което парламентът гласува, в размер на около 300 000 000 лева.
Това са: Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г. Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г. Овладяване на инфлацията. Изпълнение на реформите и проектите от НПВУ.Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти.
С повече от 3000 подадени заявления за бюджет над 4 млрд. лв при наличен ресурс за около една четвърт от сумата, огромният интерес и осъзнатата необходимост от страна на собствениците са безспорен факт, посочват от Коалицията.
Националният осигурителен институт предоставя всеки месец информация относно касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация.
Държавите членки ще трябва колективно да осигурят намаляване на потреблението на енергия с поне 11,7% на равнище ЕС до 2030 г. (в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС за 2020 г.). Тази цел ще бъде съпътствана от стабилен механизъм за мониторинг и изпълнение, за да се гарантира, че държавите членки ще изпълнят своя национален принос към тази обвързваща цел на ЕС.
Приетият вече на първо гласуване бюджет за 2023 г. предвижда дефицит до 3% от БВП, без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания. Ръст на БВП за 2023 от 1,8%/184.5 млрд.лв./ , 2024 г. - до 3,3%, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2%.
България ще е готова да влезе в Еврозоната, когато достигне поне 45-46% номинален БВП на човек от населението и 60-62% на вътрешното ценово равнище, в сравнение със съответните средноевропейски показатели, заяви проф.Гарабед Минасян от ИИИ на БАН.
Предвижда се намален спрямо предходния й вариант максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2023, в общ размер до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг. Държавният дълг като процент от БВП остава 22%.
Новата транспортна програма в Чехия с бюджет от над 4,8 млрд. евро. Наличието на 800 млн. евро от Кохезионния фонд специално за устойчива градска мобилност показва силен фокус върху справянето с транспортните нужди и предизвикателствата, пред които са изправени градските райони.