Нови промени в Закона за конфискация?

Между първо и второ четене в законопроекта на Закон за гражданска конфискация може да настъпят съществени промени - има неща, които трябва да се прецизират, но има и такива, които се надявам да не бъдат променяни. Това каза пред БНТ Тодор Коларов, председател на Комисията за установяване и отнемане на имущество придобито от престъпна дейност.
Имам някои препоръки, допълни Коларов и обясни, че проблем в законопроекта възникна относно отнемането на дивиденти, получени по време на производството за отнемане на дадено имущество. Друг проблем се отнася до ликвидационните дялове в търговските дружества. Тодор Коларов даде пример с участници в дружество, където един от съдружниците подлежи на отнемане на имущество, а другият не. В такъв случай е редно да бъдат отнети не само средствата, с които са придобити дяловете в дружеството, но и да се трансформира дружеството в ликвидационен дял и държавата да отнеме и него. "Ако всеки един от нас е вложил по 5000 лева капитал, а дружеството има активи от 50 или 100 хиляди, би било малко несправедливо, ако държавата прибере само 5-те хиляди, които са вложени първоначално като капитал", поясни Тодор Коларов.
Коларов добави, че има препоръки в доклада на Европейската комисия, на които трябва да се обърне внимание, като възможността за оперативна независимост на комисията за установяване и изземване на имущество, придобито от престъпна дейност. На въпрос дали трябва да има парламентарна комисия, която да осъществява контрол върху комисията, Коларов заяви, че не е необходимо, някоя от сега действащите парламентарни комисии може да се заеме с това. "Много е важно какъв контрол ще бъде осъществяван върху Комисията за конфискация, защото ако този контрол е общ за дейността й, това е съвсем приемливо. Ако обаче този контрол се отнася до преписките на комисията по дела, дали са защитени правата на човека, дали процедурите са изпълними, навлизаме в сферата на действие на съда и бихме имали сериозни проблеми като държава", заяви Тодор Коларов.
По въпроса за евентуалното политическо преследване Коларов заяви, че той не е вече актуален. "Както по законопроекта, така и по сега действащия закон, така и при възможност за самосезиране на Комисията по конфискация, Комисията няма да действа, никога не е действала и никой не е искал да действа като юрисдикция – тоест, сама решава въпроса дали да се налага обезпечителна мярка на определени имущества или тя да се отнема", обясни Коларов. По думите му, винаги е предвидено съдът да решава. "Независимата съдебна система е достатъчна гаранция да не се нарушават правата както на гражданите, така и на политиците", заяви още той. /БГНЕС