Цените на имотите ще растат и в eвро

Цените на недвижимите имоти в България ще продължат да нарастват и след присъединяването на страната към еврозоната, като няма основания да се очаква спад, а по-скоро може да се наблюдава забавяне в темпа на растеж в бъдеще. Това стана известно от думите на Добромир Ганев, икономист, основател на "Форос", председател на Националното сдружение "Недвижими имоти" в периода 2018-2023 година и партньор в ASK Urban Academy. Ганев представи презентация в рамките на събитието "Имотите на София", което се провежда в Централния военен клуб в София. Организатор на събитието е Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ), а повод за дискусията е Денят на София. В рамките на събитието граждани, купувачи, инвеститори и собственици на имоти имат възможност да се възползват от безплатни консултации с брокери, нотариуси, архитекти и оценители.

В рамките на презентацията си Добромир Ганев посочи редица икономически фактори, които имат отношение към пазара на недвижимите имоти у нас, включително ръста на доходите, ниските лихви по ипотечните заеми, нарастването на спестяванията на граждани и фирми, и конкретно за София - дефицитът при построените нови единици жилища спрямо увеличаващото се население на столицата в резултат на вътрешната миграция в страната.

Според него, няма причина присъединяването към еврозоната да повлияе на горепосочените фактори по начин, които да провокира спад в цените на жилищата или обемите сделки на пазара.

Ганев посочи, че много от участниците на пазара може и да са провокирани да купуват имоти в аванс поради очакването, че пазара ще се измени след 1 януари 2026 година.

"Има вероятност след този период този фактор да не влияе. Но лихвите по банковите кредити не се очаква да променят значително своите стойности в кратък период от време. Миграцията за съжаление едва ли ще се промени в средносрочен период. Предлагането също не показва подобряване, имаме спад на започнатото ново строителство, имаме спад на офертите на вторичния пазар. Има ръст при спестяванията и възнагражденията", каза той, изброявайки факторите, които са пряко свързани с пазара на недвижими имоти.

Според него, в период от 1 година след влизане на страната в еврозонота не може да се очаква еврото да окаже значително влияние на пазара, като вероятно в първите месеци на следващата участниците на пазара ще видя, че не се случва нещо драматични, което да промени цените.

Ганев допусна, че отношение към цените може и да окаже и евентуално желание на физически лица от еврозоната да придобият собственост в България, тъй като в други страни, приели еврото, са наблюдавани такива тенденции.

Сред другите фактори, които евентуално могат да провокират ръст в цените и спад на достъпността на жилищата у нас, е възможността големи играчи, фондове, да се включат на имотния пазар у нас, придобивайки големи количества жилища накуп.

"Докато факторите, за които стана дума, продължат да показват позитивен ръст, вероятно ще виждаме позитивен ръст на обема сделки в страната, вероятно и в цените", каза Добромир Ганев, добавяйки, че няма причина да се очаква спад в цените на имотите заради еврозоната, като по-скоро може да се очаква забавяне в темповете на растеж от настоящите 15-16 процента до нива между 5-10 процента.

Като цяло пазарът в България не е балансиран, по отношение на обемите сделки и средните цени, обясни Ганев, посочвайки, че все още има населени места у нас където цените са под 1000 евро на кв./м, докато в големите градове у нас цените започват от 1400 евро на кв./м.

В рамките на презентацията бяха изнесени данни за средните цени на квадратен метър на жилища с две и три спални в столиците на някои европейски държави, показващи, че цените в София все още са едни от най-ниските. За сравнение, средната цена на тристайно жилище в центъра на София е 3763 евро кв./м, докато във Вилнюс (Литва) средната цена е 6379 евро, в Талин (Естония) тя достига 5392 евро, в Братислава (Словакия) средното ниво е 6151 евро, в Загреб (Хърватия) се отчита средна стойност от 5539 евро на кв./м, а в Прага (Чехия) средната цена е 9093 евро на кв./м.

Сходни цени с тези на жилищата с три спални в центъра на София се наблюдават в Атина (3787 евро на кв./м) и Букурещ (3676 евро на кв./м), докато по-ниски средни цени има в Рига (Латвия) – 3129 евро на кв./м.

По отношение на средните цени на жилищата с две спални в някои европейски столици, София отново е сред дестинациите с най-достъпни имоти. Според презентацията средната цена на кв./метър на този вид жилища в София е 2020 евро, спрямо 2400 евро в Атина, 5589 евро в Прага, 3881 евро във Варшава (Полша), 3486 евро в Братислава, 3000 евро в Талин, 2680 евро във Вилнюс, 2597 евро в Рига и 2250 евро в Загреб./БТА