АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Правителството поставя акцент върху развитието на оста Александруполис – Бургас – Варна – Констанца. Там може да се съчетае изграждането на транспортни, енергийни и дигитални магистрали. Голям потенциал има също идеята за свързване на Адриатическо с Черно море от албанското пристанище Дуръс до Бургас и Варна.
„Над 600 млн. евро ще бъдат вложени в проекти за развитие на железопътната инфраструктура в страната само по Програма „Транспортна свързаност“, а още над 1 млрд. лева са средствата по Плана за възстановяване и устойчивост“, подчерта още министър Гвоздейков.
Над 80 % от финансирането ще подкрепя проекти, които осигуряват по-ефективна, по-екологична и по- интелигентна мрежа от железопътни линии, вътрешни водни пътища и морски маршрути по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Освен това проектите ще укрепят коридорите за солидарност между ЕС и Украйна, създадени с цел улесняване на износа и вноса на Украйна.
През първото тримесечие на годината строителството в ЕС нараства с 2,3 на сто в сравнение с последното тримесечие на 2022 г. Това се случва въпреки спада от 1,9 на сто между март и февруари 2023 г., но е приблизително на същото ниво на активност през двете години. Отчетеният ръст се дължи главно на изоставането на проекти, подписани преди посочения период и ранното реализиране на големи инвестиционни планове на ЕС.
По-нови, удобни и сигурни магистрали, по-модерен и бърз жп транспорт, целогодишни плавателни условия по река Дунав и изцяло дигитално управление на морския трафик.
197 млн. евро ще бъдат ориентиране към България за подпомагане на зеления преход. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност.
Докладът прави подробен преглед на съществуващите предизвикателства в реализирането на големите транспортни инфраструктурни проекти в ЕС и очертава основните направления за преодоляване на препятствията с цел постигане на успешна и навременна реализация на тези ключови за Европа инвестиции.
В момента има над 3000 заявления, които очакват финансиране в размер на 4 млрд. лева, а наличните ресурси са 1,1 млрд. лв., посочи Добромир Василев от МРРБ. „За съжаление все още няма механизми да се посрещнат очакванията на онези, които ще останат под чертата, за да могат те да бъдат привлечени към следващия етап от програмата, която изисква самоучастие от 20%."
Предвид публичния интерес към стартиралите по време на служебното правителство обществени поръчки за поддръжка на републиканската пътна инфраструктура за близо 4 млрд. лв. за следващите 4 г., настоящото ръководство на МРРБ ще довърши стартиралите процедури се отбелязва от МРРБ.
Железопътните проекти, за чието изпълнение ще бъде оказана подкрепа, ще бъдат подкрепени с финансиране от фондовете на Европейския съюз за възстановяване на икономиките на страните от ЕС след пандемията от КОВИД-19.