АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
При по-нормален ръст на инфлацията и ако не се налагаше корекция на държавните разходи, то нивата на задлъжнялост на страните от валутния съюз наистина биха намалели. Но шокът в сферата на енергетиката и последващо забавяне на икономическия растеж, както и въвеждането на строги правила за разходване на публичните средства оказват негативно въздействие върху фискалната политика на правителствата на отделните страни, отбелязва ЕЦБ.
За еврозоната се прогонизира 0,7% ръст за 2024, след очаквания ръст от 0,5% през октомври. За 2022 г. БВП на валутния съюз е нараснал с 3,5%, пишат икономистите на МВФ, тъй като Европа се е адаптирала към по-високите енергийни разходи по-бързо от очакваното и намалението на цените на енергията помогна на региона.
Реалното потребление на домакинствата на глава от населението през третото тримесечие на 2022 г. е нараснало с 0,7 на сто в Европейския съюз, както и с 0,5 на сто в еврозоната, спрямо предходното тримесечие.
На колективния щанд на страната ни ще се представят производители от Националния съюз на градинарите в България, Съюза на дунавските овощари и Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.
В края на третото тримесечие на 2022 г. брутния държавен дълг отнесен към брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз е възлизал на 85,1 на сто в сравнение с 86,4 на сто регистрирани в края на второто тримесечие.
Разходите за потребление на домакинствата в Европейския съюз са се увеличили с 4,2 на сто през 2021 г. в сравнение с 2020 г., но все пак са били с 4,1 на сто по-ниски спрямо нивата, отчетени преди пандемията - през 2019 г., сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.
Инфлацията в Европейския съюз е спаднала до 10,4 на сто през декември 2022 г. от 11,1 на сто, отбелязани през ноември, същевременно в еврозоната инфлацията се е забавила до 9,2 на сто спрямо 10,1 на сто през ноември.
Селските региони в Европейския съюз, в които най-бързо намалява населението са Вуковарско-сремска жупаня в Хърватия (с по 2.5 на сто годишно), следвана от област Видин и друг хърватски регион - Пожешко-славонска жупаня, с годишен спад от по 2.3 на сто.
Проектът е от общ интерес за Европейския съюз и е реализиран с грантово финансиране. Финансираните дейности обхващат рехабилитация на два участъка от Северния полупръстен на българската газопреносна мрежа.
Общата прогнозна стойност на проекта е 1,3 милиарда куни (над 172 млн. евро), а подкрепата от Европейския съюз е на стойност 880,3 милиона куни (почти 117 млн. евро).