АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Това е първата емисия дълг за настоящата година. Според текстовете на Бюджет 2022 година страната ни може да изтегли до 7 милиарда и 300 млн. лева нов дълг.
Покачващата се инфлация най-вероятно ще доведе до затягане на паричната политика в световен мащаб, коментират от банката. Според експертите това би довело до оскъпяване на доходността по държавните облигации на страните от еврозоната, което ще рефлектира и върху българските държавни ценни книжа.
В края на декември 2021 г. краткосрочните задължения са 6,7 млрд. евро (16,2 на сто от брутния дълг или 10 на сто от БВП) и се увеличават с 641,5 млн. евро (10,6 на сто) спрямо края на декември 2020 г.
Бюджетната комисия одобри текстове в проектобюджета за 2022 година, според които минималният размер на държавния резерв в края на годината не може да е по-малък от 4,5 млрд. лева, а максималният размер на държавния дълг не може да е по-голям от 35,5 млрд. лева.
Частен съдебен изпълнител продава модерно оборудвана консервна фабрика в Белащица, която никога не е функционирала след построяването си през 2015 г. Крайната мярка е наложена заради дълг на собственика „Хера Трейдинг“ ЕООД към Българо-Американската кредитна банка /БАКБ/.
Големият дефицит означава, че се харчат много повече пари отколкото държавата събира. В период на огромна инфлация, правителството изземва парите от хората и бизнеса, в бюджета има извънредни приходи, но те не са достатъчни, а трябва да вземат допълнителни дългове, за да си изпълнят предизборните си ангажименти.
Най-високото съотношение на държавния дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2021 година е било регистрирано в Гърция (200,7%), Италия (155,3%), Португалия (130,5%), Испания (121,8%), Франция (116%), Белгия (111,4%) и Кипър (109,6%), а най-ниското е Естония (19,6%), България (24,2%).
Брутният външен дълг на страната в края на октомври 2021 г. възлиза на 41,411 млрд. евро (63,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава БНБ. Това е с 2,068 млрд. евро (5,3 на сто) повече в сравнение с края на октомври 2020 г.
Японската централна банка намали мащабните извънредни мерки за стимулиране на икономиката заради подобрената епидемиологична обстановка в страната, предадоха ДПА и ТАСС. Банката прекратява допълнителните покупки на ценни книжа и корпоративни облигации в края на март 2022 година, както е предвидено по график.
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.