Къде изчезна кръчмичката?

Помните ли стария лозунг, съдържащ скрита заплаха най-вече към подрастващите – „Който не работи, не трябва да яде!”? Днес тази закана звучи малко различно. Дори здраво да работиш, може и да останеш гладен - особено ако бродиш по софийските улици и наоколо кръжат цветни табели с картинки на димящи блюда и странни думи по витрините като Dinner, Diner, Kitchen, Food, Eatery… Който не е учил чужди езици, не само не трябва да яде, но и трудно ще пийва или ще се весели и вижда с приятели.
Естествено, новата култура на хранене идва не само с непознати продукти, нови рецепти и нов маниер на обслужване, но и с нова вълна от наименования на местата за хапване и пийване. Вече трудно можем да намерим добрата стара шкембеджийница, отворена още от тъмни зори, където в огромен казан плуват сочни дреболийки и сгряват изтерзаната душа (с помощта на препълнена лъжица люто, разбира се!).
Липсата на шкембеджийници се компенсира от новите супатерии, които отначало стряскат с подредеността си, но човек бързо се отпуска и с любопитство и наслада опитва различни чорбици – крем супа от моркови с кориандър, зеленчукова супа Провансал или пък царевична супа с шафран.
Отдавна по нашите земи няма гостилници, странопроиемници и ханове. Ако Йордан Йовков беше роден век по-късно, едва ли щяхме да разлистваме малката скромна книжка „Вечери в Антимовския хан”, а навярно в таблета щеше да е даунлоуднат последния едит на „Брънч в Esterhazy bar desserts&dinner”. Бабите и дядовците ни са ходели по забави в локали и таверни, а ние си правим дейт в Brasserie Deja Vu без каквото и да е дежа вю за задявките от преди няколко десетилетия.
Ех, къде са и едновремешните хлебарници с палети горещ Бял, Добруджа и Типов и килнато настрани соц-изкуство под формата на акварелна узряла ръж, полегнала от добруджанския бриз и жънещи комбайни през безкрайната златна шир! Няма ги и мекичарниците с парещи хрупкави мекици, току-що извадени от казан с врящо олио и поръсени с пудра захар. Няма ги вече, но ето я Sofi French Bakery – първата верига оригинални френски пекарни в България, пренасящи традиционната френска атмосфера и автентичното качество на френския хляб и виенските сладкиши. Тук цената на френския кроасан е колкото на два родни самуна, но какво да правим – Париж ни е дошъл насред Раковска!
Няма ги и старите опушени кебапчийници с лепкави рафтове покрай стената за хапване на крак. Там припрени едри лелки в бивши бели престилки с дъ-ъ-ълги метални щипки вадеха от димящата тенджера двойка цвърчащи още кебапчета и ги настаняваха в компанията на лъжица гладка лютеница в пластмасова мека огъваща се чинийка с бодливи ръбове.
Сякаш и почти всички закусвални и пивници са изчезнали. Но за сметка на това през ъгъл се натъкваме на имена като The CorneR bar & dinner, Lazy Life&Food, Funky Kitchen Music & Food. Толкова са разнообразни, че ако искаш да заведеш баба си да хапнете някъде, трудно ще й обясниш къде отивате. Може би най-лесно ще бъде да й кажеш, че ще пиете по едно виенско кафе в операта – и хоп в Opera Café. А може би най-добре да я заведеш в Париж. Защото и баба знае, че ако иска да хапне по-неглиже трябва да иде в бистро, а ако ще се соанира и ще посвети цяла вечер на гастрономически преживявания, мястото й е в ресторанта. Изобщо къде ти при французите, тези консервативни родители на ресторанта, такова изобилие от модерности в жанровете: кафе, брасери, бистро, ресторант и това е. Те си пазят традициите. Ако има някой bar@diner или gastro pub или tapas bar те са изключение и са със съответните чуждоземни собственици.
Често в нашите справочници и гайдове след имена като Brasserie bar@dinner, Brasserie Food@Music, You and Me Coffee Bar&Grill, Pure Kitchen@Dinner Bar, Maraya Fusion Bar&Diner Sushi, Central Bar&Eatery редакторите не знаят какво точно да сложат като „титла” на въпросното място. Затова обикновено ги редят под общия знаменател „заведение”. Че е заведение е ясно, но какво точно. Въпреки това безкрайно чуждоезично разнообразие от жанрове, то си има своя роля и си изпълнява задачата. Съчетанието на Food с Music веднага казва „Ние сме по-така, арт и фуди (foodie)…”. (Това последното е термин, който в англоезичния свят от 4-5 години служи за определение на хора или места, които подчертано ценят и разбират храната.) А ако видите Kitchen @ Dinner Bar значи там класата на продуктите и талантливото приготвяне на храната са изнесени на преден план.
Едва ли скоро ще кажем „Хайде да ходим на брасери”, така както „Хайде на кръчма”. Също така няма да чуете, че на някого му се удря една мастичка в бюфета, но със сигурност скоро и на вас ще ви се приходи в някое Bar&Eatery. Дано да е вкусно. Защото в крайна сметка няма значение дали си в механа, бира-скара, винарна или пък в Tapas Bar, Винен бар, Live Music & Dinner – ако е вкусно, нека да е и селска кръчма или хоремаг! Особено селска кръчма! Ей такава като в Чуйпетлово. И сергия на улицата става: дали ще печеш кюфтета или ще редиш сандвичи, все е добре – само да е от качествени продукти, само да е вкусно!
от Василена Чонова, сп. Меню