2,4 млн. пациенти в болниците през 2024 г.

Петя Георгиева, ИПИ

Освен рекордното увеличение на разходите на НЗОК през 2024 г., значителен ръст бележат и преминалите през болница пациенти, възстановявайки нивото си до броя им отпреди пандемията от ковид-19. Впечатляващите данни за дейността на болниците са налични на страницата на Националния център за обществено здраве и анализи и от тях е видно, че 2,4 млн. пациенти са преминали през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ за 2024 година. Свърхпотреблението на болнични услуги е в синхрон със значимия дял на разходите за болниците, относително ниските нива на превантивни грижи и липсата на дългосрочни здравни грижи у нас, което поставя под допълнителен натиск болничната система.

За да обобщим:

• Хоспитализациите достигат нивата преди пандемията от 2,4 млн. броя годишно при население в страната около 6,4 млн. души.
• Делът на разходите за болнична помощ в общите разходи по бюджета на НЗОК се задържа на сходни нива от около 60-62%– те включват разходите за болнична помощ, за медицински изделия и за онкологично лечение за пациенти, лежащи в болници.
• Съотнесени към населението броят на хоспитализациите, както и разходите за болници растат за последните години.
• Ако включим и еднодневния престой, хоспитализациите ще се увеличат допълнително с още около 700 хил. броя годишно[1][2].
• През 2024 г. използваемостта на леглата[3] достига 61%, а средният престой – 4,8 дни. Най-висока използваемост регистрират държавните психиатрични болници (77%). Там и средният престой е най-дълъг – 59,7 дни.
• В частните болници са хоспитализирани около 917 хил. пациенти годишно, а средният болничен престой е с около 1 ден по-кратък (3,9 дни).
• Същевременно по данни на Евростат общите разходи здраве –  . – както от държавния бюджет, така и лично от пациентите[4] – достигат 7,92% от БВП през 2024 г.

Резултатите?

• България отново е на последно място по очаквана продължителност на живота при раждане сред страните от ЕС със 75,9 години през 2024 г.[5]
• На пето място по предотвратима смъртност сред европейските страни[6].
• На трето място по детска смъртност сред европейските страни[7].

Здравните резултати не са случайни и поставят под въпрос работи ли добре моделът у нас. Широката мрежа лечебни заведения и финансирането чрез клинични пътеки създават условия за свърхпотребление, които много трудно могат да се ограничат с чисто административни мерки. А контрол върху количеството дейност на болниците е нужен – най-добре би било, ако се коригира финансовият модел чрез създаване на различни стимули за работата им.

Що се отнася до проблема с широката болнична мрежа и какво може да се направи с част от лечебните заведения за болнична помощ, можете да се запознаете с анализа на ИПИ по темата „Реформирай болничната карта в кратки стъпки: Случаят с общинските многопрофилни болници“.

[1] НЦОЗА дава информация за броя на еднодневните хоспитализации за 2023 г тук: https://ncpha.government.bg./uploads/statistics/annual/health_B_5.pdf  Можем да направим допускането, че за 2024 г. те ще са сходни.

[3] Използваемостта на леглата представлява броят на заетите легла от пациент спрямо общия брой на разкритите легла и показва средно колко дни в една година леглото е било заето.

[4] https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/hlth_sha11_hp__custom_18028315/default/table

[5] https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/demo_mlexpec__custom_11055020/bookmark/table?lang=en&bookmarkId=8b3120c7-4116-4fa0-8cf0-4d1a45112c74&c=1713969318965  

[6] https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/hlth_cd_apr/default/table?lang=en&category=hlth.hlth_cdeath.hlth_cd_pbt

[7] https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tps00027/default/table?lang=en&category=t_demo.t_demo_mor