АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.
За периода дружеството е реализирало приходи от основна дейност в размер на 68 882 000 лв. Активите на компанията възлизат на 591 920 000 лв., а собственият капитал e 481 078 000 лв. Положителни финансови резултати показват и част от дъщерните дружества.
49% от българите вече са склонни да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки. 50% от българите редовно правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на около 235 млн. лева (около 140 лева на дарител).
Туризмът представлява 20 процента от хърватската икономика. След загубите по време на пандемията от КОВИД-19, секторът се възстанови през 2022 г. Представители на туристическия бизнес очакват позитивната тенденция да продължи и тази година предвид оптимистичните резултати преди лятото.
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
Около 80% от тях живеят в Африка, на юг от Сахара, където дефицитът на достъп до електроенергия е останал почти непроменен от 2010 година насам, става ясно от данните.
Това заяви управителят на централната банка на страната Пери Варджио. "Индонезия започна процес на диверсификация на валутите, използвани при разплащанията, и започна да използва схемата LCT (Local Currency Transition - разплащания в местни валути при международни финансови и търговски трансакции)".
Най-голямо увеличение има при: "Транспорт, складиране и пощи" - с 6,1 на сто, "Добивна промишленост" - с 5,6 на сто, "Административни и спомагателни дейности" - с 5,3 на сто, и "Финансови и застрахователни дейности" - с 4,2 на сто, съобщи НСИ.
Около ¾ от излишъка отива в държавния бюджет, а останалото - в резерва на банката. Заради неблагоприятните финансови условия в света от 2017 г. насам БНБ не е правила никакви вноски в хазната и дори има негативна доходност от инвестирането на активи в чужбина.