АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Проектите целят намаляване на замърсяването и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие във водите на река Дунав, Балтийско и Северно море, Средиземно море и Атлантическия океан. Проектите ще се изпълняват от над 370 бенефициери от 36 държави, включително България.
Правителството поставя акцент върху развитието на оста Александруполис – Бургас – Варна – Констанца. Там може да се съчетае изграждането на транспортни, енергийни и дигитални магистрали. Голям потенциал има също идеята за свързване на Адриатическо с Черно море от албанското пристанище Дуръс до Бургас и Варна.
По данни на МО на Южна Корея продажбите на страната от оръжия са стигнали над $17 млрд. през 2022 година, от $7,25 млрд. през 2021-а. Като причина за това анализаторите посочват желанието на западните държави да подкрепят Украйна, както и растящото напрежение в други горещи точки като Северна Корея и Южнокитайско море.
Реализирането на този проект ще постави Бургас и България на картата на глобалните търговски коридори, тъй като войната в Украйна пренасочиха доставките от Северния коридор, който минава през Русия, към Средния коридор, който свързва Средна Азия през Каспийско и Черно море с Европа.
Коридорът, който включва пътища и железопътна линия, е наречен "Път на развитието" и цели съкращаване на пътуването между Азия и Европа и опит за конкуренция на Суецкия канал.
"Пристанище Бургас" е първото след Истанбул в Черно море, което може да приема круизни кораби, като високите нива на обслужване и сигурност са приоритет и за пристанища в Black Sea working group, която работи за възобновяване на круизните пътувания.
Изградените по проект VTMIS-фаза 4 две идентични трафик-кули в градовете Бургас и Варна следят в режим 24/7 всичко, което се случва от Дуранкулак до Резово в българската акватория на Черно море.
Производителите смятат, че вятърната индустрия в Европа не е достатъчно голяма, за да отговори на политическите амбиции за десетократно разрастване на офшорния капацитет в Северно море - до 300 гигавата до 2050 г.
По данни на властите запасите от газ в черноморския шелф са около 540 млрд. куб. м. Най-голямо е находището край Сакария (над 400 млрд. куб. м). Първоначално се планира от това находище да се добиват около 10 млн. куб. м газ на ден, или 3,4 до 4 млрд. куб. м годишно. До 2028 г. дневният добив трябва да достигне 40 млн. куб. м (15 млрд. куб. м годишно).
Нарушението се изразява в злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с петролен терминал (ПТ) "Росенец" и ПТ "Петрол – Варна" и т.н.