АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Годишно в него се превозват повече от 150 милиона пътници, а над 46 000 пътници на ден ползват най-новата Линия 3.
НЕОсе фокусира върху системи, които да способстват за развитието и съхранението на зелена енергия. България има една от най-големите въглеродно интензивни икономики в Европа, но това представлява и голяма възможност за внедряването на нови технологии.
От 2010 г. до четвъртото тримесечие на 2022 г. наемите са се увеличили с 19 на сто в ЕС, а цените на жилищата - с 47 на сто. Цените на жилищата са скочили с повече от два пъти в Естония, Унгария, Литва, Люксембург, Латвия, Австрия и Чехия
Не е открит друг начин за дългосрочно и устойчиво увеличаване на потенциала на икономиката, стимулиране на иновациите и повишаването на продуктивността от инвестирането в инфраструктура, машини, оборудване, нови технологии.
Достигането е следствие от две поредни десетилетия на устойчив ръст на родната икономика. Първото е от 2000 до 2010 г., когато БВП на човек по паритет на покупателна способност нараства от 29% до 45% спрямо средното за ЕС. Второто е до 2020 г., когато добавяме нови 10 пр. пункта и достигаме 55%.
През 2022 г. ЕС е внесъл високотехнологични продукти на стойност 482 милиарда евро от страни извън ЕС (+22 на сто спрямо 2021 година). Износът за тези страни е достигнал 446 милиарда евро (+16 на сто спрямо 2021 година), отчита Евростат.
Правителството на Обединеното кралство се ангажира да инвестира над 20 милиарда британски лири (над 22,86 милиарда евро) през следващите две десетилетия в проекти за създаването на нисковъглеродни технологии, като ще бъде акцентирано върху изграждане на съоръжения за улавяне и съхранение на въглерод.
За Европа необходимостта от дигиталното евро се обуславя от търсенето на финансова стабилност, максимално улесняване транзакците за физическите лица и бизнеса, и не на последно място - от изостването й във финансовите технологии и платежните системи, притисната от американски и китайски гиганти като Mastercard, PayPal, AliPay и UnionPay.
За периода 2010-2020-та нетният приток на чуждестранен капитал се оценява на 13 млрд. евро, докато съвкупното нетно изтичане на български капитал в чужбина е 37 млрд. евро, т.е. близо три пъти повече.
Освен България, Франция, Хърватия, Чехия, Финландия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения също са се съгласили да "подкрепят нови" ядрени проекти, базирани "на иновативни технологии", както и на вече внедрени такива.