АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Швеция, Гърция, България, Кипър, Финландия, Португалия и Нидерландия са държавите с най-добри резултати по отношение на разходите, докато Унгария, Чехия, Малта, Латвия и Естония имат най-висок процент на инвестиции по линия на политиката на сближаване, разпределени за проекти.
Цели 15 от проектите обаче са отхвърлени, а един проект е оттеглен от кандидата, сочи отчетът. На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ е публикуван списък с проектите, които не преминават на последващ етап – техническа и финансова оценка.
Индексът на цените в растениевъдството се увеличава с 19.9%, а на продукцията от животновъдството намалява с 5.3%. Спрямо предходната година цените отбелязват ръст със 17.5%, като в растениевъдството те се увеличават с 20.9%, а в животновъдството лек спад от 0.4%.
На 15 февруари 2021 г., за първи у нас стартира прием по мярката „Информиране в държавите членки“ от НППЛВС. Освен това до 19 февруари в ДФ „Земеделие“ се приемат заявления за предоставяне на финансова помощ по мярка „Инвестиции в предприятия“ от НППЛВС 2019 – 2023 г.
Към 1 януари 2021 г. 21 от 27-те държави-членки на ЕС имат минимални национални заплати: само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат. Месечните минимални заплати обикновено са под 700 евро на изток и над 1 500 евро на северозапад от ЕС.
Сред държавите-членки на ЕС, държавите с най-голям дял на органична площ през 2019 г. са Австрия (25,3% от общата използвана земеделска площ), Естония (22,3%) и Швеция (20,4%), следвани от Чехия и Италия (и двете 15,2 %), Латвия (14,8%) и Финландия (13,5%).
През 2018 година средно в ЕС държавните и частните разходи за профилактика са 2,8 процента от общите разноски за здраве. Най-висок дял се наблюдава в Италия (4,4 процента) и Финландия (4 процента). В България показателят е колкото средното за ЕС равнище - 2,8 процента.
Срокът за изпълнение на информационните проекти е от 1 до 3 години от датата на сключване на договора с ДФ „Земеделие“. Максималната стойност на един проект не може да надвишава 700 000 лв. годишно и 2 000 000 лв. за тригодишен период.
Най-много са работещите в Белгия (3,9%) и Испания (3,7%), пред Германия (3,3%), Люксембург (3,0%), Франция (2,7%) и Финландия ( 2,6%). За разлика от това, най-ниският дял е регистриран в България (0,2% от общата заетост), следван от Румъния (0,5%), Полша и Словакия (и по 0,6%).
С повече от половината енергия от възобновяеми източници в своето брутно крайно потребление на енергия, Швеция (56,4%) е имала най-високия дял сред държавите-членки на ЕС през 2019 г., пред Финландия (43,1%), Латвия (41,0%), Дания (37,2%) и Австрия (33,6%).