Ефектът от приемане на еврото

Дискусията „Какъв ще бъде ефектът от влизането на България в еврозоната
върху младите хора?“ постави на фокус основни аспекти като образованието,
доходите и възможностите за работа. Събитието беше посветено на
перспективите пред тях при въвеждането на еврото в България и с него ИСС
отбеляза Деня на Европа.

„Работниците са „За“ еврото. Ние смятаме, че ползите от присъединяването
към еврозоната са по много линии – например ръст на доходите, повишаване
на кредитния рейтинг, преструктуриране на секторите с по-висока добавена
стойност и много други. 

Така например номиналният ръст на заплатите в
Латвия е 80%, в Естония е 110%, а в Литва е 120%“, заяви Пламен Димитров,
заместник-председател на ИСС от групата на синдикатите. 

Според него
комуникационната кампания трябва да гарантира, че уязвими групи като
възрастните хора и населението в отдалечените места, няма да бъдат
манипулирани и заблуждавани.

Да сме скептични, но не и страхливи, призова заместник-председателят на
ИСС от групата на гражданските организации Богомил Николов.

„Страните, които вече са се присъединили към еврозоната като Литва,
Латвия, Естония, отбелязват ръст в подкрепата към този процес по данни от
2024 г. Убеден съм, че нивото на подкрепата в България също ще се увеличи.

Няма държава, в която гражданите да съжаляват, че са направили тази
стъпка. Навсякъде има трудности и спекулации, но въпросът е да се устои на
тях. Хората трябва да бъдат най-големият контрольор и да подават сигнали за
нередности“.

„Бизнесът в България много отдавна е готов за приемането на еврото, 52% от
българските предприятия го подкрепят. Няма нищо страшно в този процес и
няма причина нито бизнеса, нито гражданите, да се притесняват. Трябва
обаче да се обясни какво предстои да се свърши преди това“, посочи и
Станислав Попдончев, председател на Комисията по икономическа политика
и представляващ група Работодатели.

Генерираните идеи и автентичната младежка гледна точка ще обогатят
работата на Съвета в предстоящите му дейности, свързани с темата за
присъединяването на България към еврозоната. Те ще предоставят както
конкретни предложения за действие в комуникацията, така и по-широк
контекст за разбиране на въздействието върху младото поколение.