АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Гърция е заявила интерес към два енергийни проекта в България – разширението на газохранилището в Чирен и строежа на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“. България иска да се включи в концесиите на гръцките пристанища в Кавала и Александруполис.
Държавите членки ще трябва колективно да осигурят намаляване на потреблението на енергия с поне 11,7% на равнище ЕС до 2030 г. (в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС за 2020 г.). Тази цел ще бъде съпътствана от стабилен механизъм за мониторинг и изпълнение, за да се гарантира, че държавите членки ще изпълнят своя национален принос към тази обвързваща цел на ЕС.
Последното проучване „Стандартен Евробарометър“, проведено през юни 2023 г., показва, че мнозинството от гражданите на ЕС продължават да подкрепят енергийния преход и да очакват мащабни инвестиции във възобновяеми енергийни източници.
Вносът на енергийни продукти в ЕС значително е нараснал между 2021 г. и 2022 г. както като средна месечна стойност (+121 процента), така и като количество (+9 процента). През първото тримесечие на 2023 г. обаче е отчетен спад и на двата показателя. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. стойността на енергийния внос е намаляла с 9,2 процента, а количеството - с 3 процента.
През април 2023 г. спрямо предходния месец при производството на енергийни продукти не се наблюдава нарастване при нито един от продуктите. Най-голямо намаление е регистрирано при безоловния бензин - с 59.1%.
В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.
Правителството поставя акцент върху развитието на оста Александруполис – Бургас – Варна – Констанца. Там може да се съчетае изграждането на транспортни, енергийни и дигитални магистрали. Голям потенциал има също идеята за свързване на Адриатическо с Черно море от албанското пристанище Дуръс до Бургас и Варна.
Това забавяне се обяснява основно със спад на напрежението върху цените на електроенергията благодарение на усилията на Европа да си осигури доставки на втечнен природен газ и мащабните държавни помощи, както и на намалялото търсене в световен план.
Служебният зам.-министър на енергетиката Ива Петрова каза, че чрез промените са постигнати няколко цели. Първата е да се транспонира директива от 2001 г. за насърчаване използването на енергията от възобновяеми енергийни източници. Освен това се осигурява изпълнение на две реформи.
До 6 май са подадени 264 000 молби за помощи при безработица. Тези данни се разглеждат като индикатор за съкращенията в САЩ.