Еврозоната с лабилен ръст от 4.1% - 1.2%

След цяла година на кризи с държавните дългове достигнахме нов етап. Това, което беше немислимо до преди година, а именно Гърция да поиска нова финансова помощ и да се налага да преструктурира външния си дълг, сега е неизбежно според Лятната прогноза за Еврозоната на Ernst&Young (EEF). Ако предположим, че правителствата и ЕЦБ ще достигнат до споразумение за определени мерки, за да помогнат на Гърция през следващите няколко години, нашата прогноза за БВП на Еврозоната е той да се повиши с едва 2%, а през 2012 с 1.6% г. В интерес на всички е да се постигне споразумение. Ако това не стане, единствената алтернатива е преструктуриране в безпорядък, което ще хвърли цялата Еврозона обратно в рецесия.
Мари Дирон, Старши икономически съветник на Прогнозата на Ernst&Young за Еврозоната, коментира: “Нашата прогноза за 2011 г. беше променена в посока увеличение, заради позитивните сигнали, които забелязахме през първото тримесечие на годината. Съществува, обаче, значителна несигурност относно ефекта от преструктурирането на гръцкия дълг върху финансовия сектор и неговите последици за икономиката в Еврозоната като цяло. Лесно можем да се подхлъзнем към безпорядък, при което БВП на Еврозоната ще падне съществено”.
Марк Отти, Управляващ съдружник на Ernst&Young за регион Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, заяви: “Стопанската среда в цялата Еврозона ще бъде изпълнена с предизвикателства за известно време, с бавен растеж на икономиката и несигурна инвестиционна среда, осигуряваща малко стимули за фирмите да помагат за справянето с критичния проблем с увеличаващата се безработица, особено в крайните региони. Прогнозата за безработицата е, че нивата ще останат около 13 милиона до 2015 г., спрямо 11.5 милиона в началото на 2008 г.”.
Краткосрочно облекчение за Гърция
Допълнителният спасителен пакет от ЕС и МВФ ще предложи само краткосрочно облекчение за Гърция. Мари обяснява: “Независимо от справянето с проблема с ликвидността и осигуряването на време за гръцкото правителство за подобрения във финансовите дела и напредък със структурните реформи, спасителният пакет няма да осигури дългосрочно решение”. В комбинация с допълнителния спасителен пакет, EEF счита, че, въпреки че умерено и добре организирано преструктуриране на дълга не е панацея, то ще осигури известно облекчение за гръцкото правителство, в опит да избегне несигурността и хаоса във финансовия и банковия сектори в Еврозоната.  Такова ограничено преструктуриране, обаче, ще има съвсем скромен ефект върху общия товар на дълга и може да не успее да постигне основната си цел да възстанови доверието на инвеститорите.
Възможностите в Европа "на две скорости"
Въпреки че като цяло растежът в Еврозоната ще бъде слаб и е изправен пред големи рискове от забавяне, очаква се някои държави да се развиват по-добре през следващите няколко години. В "основните" държави от Еврозоната, включително Германия, Франция и Холандия, прогнозата е БВП да расте средно с 2.2% годишно в периода 2011 – 2015 г. Това е темп на растеж, малко по-висок от десетилетието преди кризата. Например, през 2011 г. EEF прогнозира растеж от 3.5% в Германия, 4.1% - във Финландия и 2.2% в Холандия. Обратното, в държави от периферията – Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, прогнозата е БВП да се увеличава с едва 1.2% през следващите пет години, което не представлява дори и наполовина темпа от десетилетието преди кризата. Перспективите за Еврозоната са смесени и на секторно ниво. Бизнес услугите са сред секторите с най-добри перспективи, като в тази област Еврозоната ще се възползва от опитна работна ръка и натрупани експертни познания. Производството също се очаква да се възстанови по-бързо от икономиката като цяло, възползвайки се от голямото външно търсене за стоки от Еврозоната, конкретно от нововъзникващите пазари.