АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Растежът на брутния вътрешен продукт с отчитане на сезонните фактори е останал стабилен през четвъртото тримесечие на 2023 г. на тримесечна основа. През третото тримесечие БВП остана без промяна в ЕС и се увеличи с 0,1 на сто в еврозоната.
Управителят на Хърватската народна банка коментира, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.
Малта (+2,4 на сто) регистрира най-висок ръст на БВП спрямо предходното тримесечие, следвана от Полша (+1,5 на сто) и Кипър (+1,1 на сто). Най-голям спад през третото тримесечие се наблюдава в Ирландия (1,9 на сто), Естония (1,3 на сто) и Финландия (0,9 на сто).
В България е отчетен най-голям спад на промишленото производство през юли 2023 г. спрямо същия месец на миналата година (-11,5 на сто на годишна основа) сред всички страни в Евросъюза, за които са налични данни. Следват Естония (-9,5 на сто) и Латвия (-8,6 на сто).
При търговията със стоки е отчетен излишък в размер на 39 милиарда евро. В сектора на услугите той достига 8 милиарда евро, а при показателя "първичен доход" е регистриран излишък от 4 милиарда евро.
Спадът се задълбочава повече от очакваното през юли, тъй като вътрешното търсенето на услуги намалява, а промишленото производство намалява с най-бързи темпове от 2020 г.
Дейността в частния сектор в еврозоната е стагнирала (останал почти без изменение бел. ред.) през юни на фона на задълбочаващия се спад в производството и забавянето в сектора на услугите.
Растежът на спестяванията на домакинствата се дължи на факта, че разполагаемият доход през периода се увеличава с 2 на сто, или малко по-бързо от индекса на потреблението, който нараства с 1,8 на сто.
Производствената активност в страните от еврозоната се е свила по-рязко, отколкото сочеха първоначалните прогнози, тъй като затягането на паричните условия от страна на Европейската централна банка е влошило финансовото състояние на фирмите.
Индексът на инвеститорското доверие нарасна повече от очакваното до -8,7 през април от -11,1 пункта през март, като анализаторите очакваха по умерен ръст до -9,9.