АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Предвижда се намален спрямо предходния й вариант максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2023, в общ размер до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг. Държавният дълг като процент от БВП остава 22%.
В същото време съотношението на държавния дълг се очаква да намалее до през 2026 г. до 140,4 на сто от БВП спрямо 144,4 на сто през 2022 г., но и да остане доста над средното за еврозоната.
Последно присъединилите се към еврозоната държави Литва, Латвия и Естония в периода 2011 г. - 2015 г., показват, че преди присъединяването към еврозоната СРЗ е била в порядъка на 700 - 800 евро, докато през 2022 г. средните работни заплати са в диапазона 1400 - 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти.
Сега, най-високопоставеният служител на една от тях - генералният секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Антониу Гутериш, настоява за сериозни промени в другите две. Той твърди, че Международният валутен фонд облагодетелства богатите държави за сметка на бедните страни.
НО се изразяват сериозни резерви към заложените макроикономически параметри в Закона за държавния бюджет на РБ (ЗДБРБ) и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и към редица предложения за изменения в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ, в т.ч.:
Работните места ще бъдат осигурени по Програмата за заетост и обучение на продължително безработни, която се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта със средства от държавния бюджет.
Единодушно с 207 гласа депутатите приеха решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, извършване на разходи и предоставяне на трансфери, с вносител Министерският съвет.
"Международните резерви нараснаха благодарение на стабилния и ритмичен приток (на средства) от международните партньори, който надмина нетните продажби на валута от Националната банка на Украйна и плащанията по държавния дълг в чуждестранна валута", се посочва в изявление на регулатора.
Преди да избухне войната през 2011 г., Сирия произвеждаше около 4 млн. тона пшеница годишно, достатъчно, за да се изхранва и да изнася за съседните страни.
Това става възможно благодарение на съдействието на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, която осъществи успешно сътрудничество с румънските власти и осигури допълнителен капацитет за съхранение на суровините в още една държава-членка на Европейския съюз.