АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В публикация на страницата си във Фейсбук министърът прави сравнение на икономическата ситуация в Румъния преди и след присъединяването. В периода 2007-2022 г. Румъния е имала среден годишен ръст на икономиката (реално нарастване на БВП) от 3,04 процента, което е вторият най-висок ръст в региона след Полша (3,83 процента) и над средния за ЕС от 1,2 процента.
Произведената продукция на човек от населението в „Плевен“ е най-ниска сред 16-те икономически центъра в страната и при влича относително малко инвестиции.
Сред общините с най-голямо присъствие на чуждестранни капитали са логистичният лидер Елин Пелин с 490 млн. евро и енергийният център Гълъбово с 429 милиона евро. Сред водещите общини се нареждат и относително малки по население, но със силна индустрия – Севлиево привлича 325 милиона евро, Божурище – 310 милиона евро, Ботевград – 288 милиона евро.
Износът на отпадъци от ЕС за трети страни е намалял с годишен темп от 3% през 2022 г. - до 32,1 млн.т. В същото време вносът на отпадъци в ЕС е намалял с 5% и е възлизал на над 18,7 млн. тона. Тази информация идва от годишните данни за търговията с отпадъци, публикувани от Евростат.
Център „Пазарджик“ демонстрира стабилен икономически растеж през последните години най-вече благодарение на няколко голе ми експортно ориентирани индустриални предприятия.
Големите запаси от горива цените на енергията се понижиха значително, а в някои случаи - с повече от 55 процента спрямо нивата от 2022 г. Все пак си заслужава да се отбележи, че въпреки тези съществени понижения цените на енергията се запазват на сравнително високо ниво в сравнение с нивата преди 2021 г.
Пазарът на труда се свива относително бързо, но на този етап поддържа висока заетост и ниска безработица, а заплатите растат с доб ри темпове.
„Севлиево-Габрово“ е сред най-добре развитите икономически цен трове в страната, с голям размер на инвестициите и висока произ водителност на труда.
Център „Козлодуй“ има развита и високопроизво дителна икономика, доминирана изключително от ядрената електроцентрала в ядрото. Извън него основна роля играе селското стопанство. Чуждестранни инвестиции почти отсъстват, а общата ин вестиционна активност е слаба.
Максималният размер на инвестиционния кредит е до 600 000 лева/300 000 евро, като има възможност за ползване на европейски гаранционни инструменти. Кредитополучатели могат да бъдат както юридически лица, регистрирани съгласно българското законодателство, така и лица упражняващи свободни професии и земеделски производители, с годишен оборот до 2 млн. лв. Изискването е да имат минимум 18 месеца активна бизнес дейност.