АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Германия – САЩ кой пръв ще изплува



Марк Фиорентино, в. "Трибюн"
Рядко можем да наблюдаваме пряко експериментирането на две противоположни икономически теории. Ще имаме този "шанс" през 2011 година. Най-сетне ще получим практическия отговор на теоретичните дебати, които противопоставят от една страна икономистите, залагащи на съживяването, а от друга - колегите им, които пък проповядват строги бюджетни ограничения. Защото миналата седмица, след месеци на колебание, администрацията на американският президент Барак Обама "премина на другата страна".
Това стана с благословията на републиканците, които продължават да бъдат силно учудени, че са постигнали удължаване на намаленията на данъците, обявено от Буш за най-заможните домакинства.
Американският избор официално е нарастване на разходите, което пък в краткосрочна перспектива означа увеличение на бюджетния дефицит. Стимулиране от Управлението за федерален резерв с агресивна политика на инжектиране на свежи пари и запазването на нулева основна лихва. И съживяване чрез пари от бюджета, прокарвано от администрацията. Удължаването с две години на данъчните намаления от времето на управление на предишния президент Джордж Буш и, изненадата в последния момент,на намаленията на социалните вноски за работещите са равносилни на нов план за стимулиране на икономиката. Така че Съединените щати избират изпреварващите действия. Те залагат на борбата срещу инфлацията и на контрола върху бюджетния дефицит. Целта е ясна: бюджетният дефицит трябва да бъде стопен от нарастването на приходите, те пък породени по-скоро от икономическото съживяване, а не толкова от драстичното съкращаване на разходите.
помощи за хората, които имат най-голяма потребност от тях. Според Германия строгите мерки на ограничения са пътят към благоденствието. Не може да има ефективно съживяване, докато разходите не бъдат сложени в ред. Германия не се противопоставя на съживяването, сега тя го доказва, упражнявайки натиск върху големите си компании да вдигнат заплатите на своите служители. Приоритетът обаче е преди всичко да бъдат намалени разходите. Безполезно е да бъдат инжектирани милиарди евро, да които няма 100-процентова гаранция, че ще работят за растежа, а биха могли, например, да подхранват спекулативните операции, както стана с парите, раздавани от Управлението за федерален резерв на САЩ или пък вноса, а това означава да се налива вода в мелницата на неравновесията, какъвто е случаят със стимулите за потребление за американците.
Обвиняват Германия, че убива в зародиш всякакво съживяване. Съединените щати пък са обвинявани, че водят политика на мащабно нарушаване на големите икономически баланси с чисто егоистични цели. Германия обвинява Съединените щати, че повтаря грешките, направени през 2000-те години, довели до кризата с високорисковите ипотечни заеми и взрива през 2008 година. Съединените щати пък обвиняват Германия, че не иска да си извлече поуки от кризата от 1929 година и води развитите страни (този термин ми изглежда също толкова слабо подходящ като понятието "страни с нововъзникващи пазарни икономики", защото страните с нововъзникващи пазари станаха страни, които се държат над водата, а развитите страни пък станаха страни в упадък) към голяма дефлация.
Всеки си избра към кой лагер да премине. И всяка страна - развита - ще трябва да го следва, избирайки своя модел. Франция няма избор, защото тя е прекалено силно зависима от Германия (един васал изпълнява заповедите на своя господар) и европейските страни, които са в криза, също нямат избор. Другите вероятно ще изчакат да видят как се развива обстановката. Прогнозите за растежа в Съединените щати бяха повишени, но това предизвика силно покачване на американските лихви, а в краткосрочна перспектива това означава изостряне на бюджетния дефицит. Германия пък може гордо да се похвали с растежа си през 2010 година. Икономиката й ще забави темпото си на растеж, но дефицитът и дългът й са под контрол. Два противоположни модела. Заровете са хвърлени. Резултатите ще дойдат след няколко месеца.
Tweet |
|