АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
България няма да има проблеми с приемането в еврозоната от началото на 2024 година. Около тази теза се обединиха Любомир Дацов, Емил Хърсев и Кристофор Павлов на форум "Икономическата политика под натиска на кризите - възможности и ограничения", който се провежда в БСК.
Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до ниво от 26,4% през 2023 г., 28,0% през 2024 г. и 29,5% към края на 2025 г. Това се прогнозира в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година, изготвена от МФ и одобрена от МС.
Покачващата се инфлация най-вероятно ще доведе до затягане на паричната политика в световен мащаб, коментират от банката. Според експертите това би довело до оскъпяване на доходността по държавните облигации на страните от еврозоната, което ще рефлектира и върху българските държавни ценни книжа.
В настоящото съобщение се определят предварителни насоки за фискалната политика за 2023 г., които, при необходимост, ще бъдат актуализирани най-късно като част от пролетния пакет на европейския семестър през май 2022 г.
Обмисля се изграждане на два терминала за втечнен природен газ в северните пристанища Брунсбютел и Вилхелмсхавен, както и увеличаване на запасите от природен газ.
Еврпоейската комисия надгражда космическата политика с две нови инициативи. Базираната в Космоса система за защитена свързаност на ЕС ще осигури световен достъп до сателитни услуги за сигурни и рентабилни комуникации.
Тези 31 проекта са в областите, които са приоритетни за инвестиционната политика на България, а именно - автомобилостроене, здравеопазване, химия, фармация, IT, логистика и транспорт, посочи Стамен Янев изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции..
Банката е първата голяма институция на Уолстрийт, която ще започне да следва подобна политика. Мярката е в контекста на желанието на финансовата индустрия да върне служителите си обратно по офисите въпреки разпространението на силно заразния вариант Омикрон.
ЕК представи две предложения, свързани с европейското данъчно законодателство. Комисията предлага промени, насочени към предотвратяване на злоупотребата с дружества "пощенски кутии", както и за въвеждане на минимален данък от 15 на сто за многонационалните дружества.
Макар в изявленията си ръководителите на УФР, ЕЦБ и Банк ъв Ингланд (Bank of England) да подчертаха несигурността, носена от варианта Омикрон, тежестта на пандемията като фактор за паричната политика отстъпи пред ускоряващата се инфлация, която започва да "изяжда" доходите на домакинствата във все повече страни.