Българският винен пазар през 2012

Яна Петкова, DiVino
Във винено отношение през 2012 имаше много нови, интересни и вълнуващи събития, но като че ли най-важното - реалното потребление на вино - не се оформи толкова радостно, колкото на нас, занимаващите се с вино, ни се искаше. Макар и с претенциите на (най-)древна винена нация, българите за пореден път доказаха, че виното не е част от ежедневния им ритуал, а по-скоро лукс. Извинявайки се с кризата и смалените бюджети, през 2012 те отново лесно го замениха с бирата и спиртните напитки. Жалко, защото годината беше своеобразен рог на винено изобилие и всеки, който продължи да пие вино имаше възможност да опита много добри и нови неща.
В края на една и началото на друга година е обичайно да се правят равносметки, анализи и прогнози. През 2012 се забелязаха някои нови тендеции във винения пазар у нас, кои положителни, кои - не толкова. Без каквато и да е била претенция за непогрешимост или пророчество, ето основните елементи на винения пазар и посоката, в която очаквам да се развият през 2013.
Български вина - сегментиране на предлагането
Златната среда - най-важната за редовния потребител на качествени вина е ценовата категория от 8 до 15 лева (навсякъде в статията се имат предвид цени на дребно). Ако се приеме, че виното е с ежедневно присъствие на трапезата му, то не само в години на криза бюджетът му за вино ще се позиционира в тази категория и той съвсем няма да е малък - ако всеки ден той пие средно по една бутилка вино на цена от 12 лева, то средно за една година пиещият вино ще похарчи 4380 лева.
Ревизирането на цените на българските вина, наложено от кризата и от конкуренцията отвън е вече зад гърба ни и е радостен фактът, че в тази ценова категория българските изби предлагат вина с наистина добро качество. Не особено радостен е фактът, че тези вина са концентрирани в горната граница на диапазона, а именно 12-15 лева и, за съжаление, оставят широко поле за действие на конкурентите си от Европа и Новия свят в категорията 8-12 лева. Извън тази особено важна категория ще продължат, разбира се, да съществуват и останалите две основни:
на вина под 8 лева - през 2012 година се забеляза разширяване на тази категория, като вината в нея са с качество и стил отпреди петнайсет години, които си мислехме, че сме загърбили. Неприятна тенденция, която, за съжаление, смятам, че ще се задълбочи през 2013. Не смятам, че става дума за липсата на пари у купуващия, много повече - за морала на предлагащия.
на т. нар. премиумни вина - тъй като официална дефиниция на „премиумни вина” няма, обявяването на едно или друго вино за премиумно остава решение на избата. Затова и категорията е доста шарена в ценово отношение и както е казал барон Ротшилд ("До 20 долара плащаш цената на виното, над 20 - собствената си."), всеки сам решава каква е цената му. Ценовата ножица тук е широко разтворена - от 15 до 100 лв.
Български вина - качество
Лошата новина е, че през 2012 се появиха нови изби с учудващо ниско качество на вината, в остарял и на моменти неприятен стил. В абсолютна почуда съм и не мога да повярвам, че в началото на 21 век някой все още може да е в такава заблуда по отношението на качеството (разговорите ми със собствениците на въпросните изби показаха, че те са абсолютно убедени, че вината им са страхотни).
Добрата новина: от години е факт, че за да имаш успех на световния пазар на вино не е достатъчно просто да правиш вина с добро качество. Трябва с нещо да привлечеш вниманието, защото още мнозина правят вина с добро качество. Забелязаната през 2012 тенденция ще продължи и през 2013 - толкова много български вина са безспорно добри, че започва търсенето на собствен облик и почерк; това, което ще накара потребителят да ги запомни и потърси отново. Тази тенденция е свързана тясно със следващата:
Български вина - стил
България е страна на червените вина и главно при тях можем да говорим за стил. Той все още е този на силно екстрактните, обли, мощни и плътни вина, особено при премиумните вина на избите, но през 2012 се забелязаха първите опити за работа в друга посока и на пазара излязоха фини, елегантни и свежи червени вина. Очаквам тази тенденция да се задълбочи през 2013, не на последно място, защото ми се струва, че тя би разнообразила и работата на самите енолози.
Белите вина все още си остават помощното колело в качествената пирамида на българските вина. Всяка изба ги прави, но повечето - без особено вдъхновение. Работещите традиционно в областта на белите вина енолози обаче показаха наистина добра работа през 2012 и смятам, че 2013 ще донесе малко, но приятни изненади и тук.
Вносни вина
Ожесточението на пазара на вносно вино, което стана болезнено видимо през 2012, ще се задълбочи през 2013. За някои вносители работата, както всяка година, ще се обезмисли и те ще фалират, но редиците им ще се запълнят от следващите, убедени в светлото си бъдеще. Броят на фалиращите не може да балансира този на непрекъснато изникващите вносители и вината ще стават все повече, а цените ще се смъкват все по-надолу, макар и не с големи стъпки. Това ще смъква и качеството обаче, защото под една ценова граница то просто не може да се очаква, независимо къде е произведено виното.
Цялата тази активност може да прави пазара на вино интересен за крайните потребители, но не и за магазини и ресторанти, за които е неприемливо да работят с вина с неясно бъдеще. Всички тези, които професионално се занимават с внос на вино, чието портфолио е логично подбрано, а клиентите - градени с години, независимо дали са малки или големи, бяха изложени на силен вятър през 2012, но всички са още тук. Смятам, че през 2013 ще имат по-добър късмет, някои от тях ще преструктурират портфолиото си и много от тях ще търсят нови начини за реализация на продуктите си: чрез организирането на повече и по-неформални винени събития и чрез прилагането на съвременни маркетингови стратегии за конкретна целева група (а не такива от рода на „еди-колко-си стотинки за тапа”).
Вносни вина - ново-старо
След полагането на основите на винената база, или бурната си любов към вината от Новия свят, през 2012 потребителите започнаха плахия си флирт с вината от стария свят и откриха, че Франция не хапе, Гърция прави страхотни вина, а Италия е много повече от Кианти. Смятам, че тази тенденция ще се затвърди през 2013 година.
Ресторанти и винени барове - не на виното?
Винените листи през 2012 не отговориха с нужното отношение на увеличеното предлагане на вино и на повишената винена култура на потребителите. В тях все още се срещат обичайните заподозрени на все още прекалено високи надценки, къде поради незаинтересованост, къде поради неграмотност на съставящите ги. Прекалено много ресторантьори все още не са разбрали, че цената на виното е бумеранг, който връща към тях първоначалния им замисъл, умножен по десет: ако тя е честна, клиентите ще им се отблагодарят с повишено потребление, ако е обидна - те ще накажат виното с презрение.
Не очаквам сериозна промяна в тази тенденция през 2013 година.
Винени барове - през 2012 са отбелязани повече затворили, отколкото отворили такива. България остава страна, в която почти няма къде да изпиеш чаша вино с лека храна. Работата по един истински винен бар изисква познания и посветеност (все дефицитни неща у нас към настоящия момент), така че не очаквам големи промени в ситуацията през 2013, като искрено се надявам действителността да ме опровергае.
Винена култура - напред и нагоре
През 2012 интересът на публиката към виното като че ли най-сетне окончателно се пробуди и започна да обхваща все по-широки кръгове. Предлаганите курсове по дегустация се увеличиха, също така и винените медии, блогове, сайтове. В редиците на пишещите за вино се появиха нови имена. Факт са няколко нови каталога за вино и винен туризъм. Второто издание на изложението Divino.Taste в София, адресирано най-вече към крайния потребител, беше посетено от над 3000 посетители. Изобщо, налице са всички предпоставки виното като кулинарен, културен и икономически елемент да навлезе в период на разцвет в България. За да се превърнат предпоставките в реалност е необходимо всеки участник във веригата да осъзнае своята отговорност и периметър на влияние и да се посвети на постигането на определени цели, като не забравя, че виното не е просто работа, а гледна точка и житейска философия.