България против мултинационални компании

Обсъждане в МС на проект на Решение за одобряване на искане на България за включване на точка „Разни” в дневния ред на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 17 май 2011 г. /стенограма от 4 май 2011г./

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин премиер, уважаеми колеги, тъй като точката е изключително важна, ние бяхме запознати с изследване на Словашката асоциация на потребителите, според което изследване водещи мултинационални компании опаковат под едно и също име и продукти с различен състав и качество в зависимост от държавата, за която са предназначени. Имайки предвид, че изследването засяга няколко държави членки, между които и България, а именно – Германия, Австрия, Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Румъния и България, България предлага по проблема да се произнесе Европейската комисия, като я приканва да предостави информация, дали мултинационалните компании предлагат храни с различно качество в новите и старите страни членки на Европейския съюз. Основавайки се на всичко гореизложено, както и на необходимостта качеството на продуктите да е еднакво на пазара на Общността, България се обръща към Европейската комисия с искане да предприеме необходимите действия за анализ на пазара на продукти в Общността по отношение на тяхното качество и информираност на потребителя и предприемане на съответните мерки с цел гарантиране на техния еднакъв състав в качеството на общия европейски пазар.
Тази точка ще бъде поставена и към ние към нея сме призовали да се присъединят и някои от останалите нови страни членки, тъй като не желаем да бъдем третирани като потребители второ качество.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин премиер, първо бих помолил, ако се настоява за такова обсъждане, то да бъде направено като искане от България от министъра на земеделието към Европейската комисия, а не като внасяне на точка в дневния ред на Съвета по земеделие. Второ, ако правим такова нещо, подробно да се запознаем с доклада, защото такива подобни доклади аз мога да ви покажа поне една купчина, преди да го внасяме като точка в дневния ред. Смятам, че това е прекалено сериозни искане, за да бъде вземано като решение по този начин.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Колега Младенов, проектът на искането на България е съгласувано от Съвета по европейските въпроси в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ПМС за координация по въпросите на Европейския съюз. Тъй като вече темата е отворена във формат Съвет на министри по земеделие, където се разглеждат въпросите за защитата на потребителите, аз предлагам то да бъде разгледано в точка „Разни”. Не се изключва възможността България да го повдигне официално в друг формат това искане. Смятам, че в тази ситуация ние трябва да защитим наистина интереса на българските потребители.
СИМЕОН ДЯНКОВ: От това, което съм видял изглежда, че няма достатъчно анализ в момента ние просто да я слагаме като точка „Разни”. Не виждам точно по какъв начин би могъл да се развие дебат. Така че ако България предлага нещо, би трябвало да има и анализ от наша гледна точка, дали, как, какво смятаме, че вероятно правят тези компании. В момента това ми звучи повече като кампания без тя да има достатъчно база в анализ от страна на България. Така че или трябва да се мисли повече, като се предлага или ако имате наистина анализ, този анализ също да се представи.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Анализът е представен, той е резултат на изследване в акредитирани лаборатории в Европейския съюз. Резултатите не подлежат на коментар. Помолих и представители на водещи компании да ги коментират, не можаха да дадат отговори, които да удовлетворят нашата страна. Така че аз предлагам наистина този въпрос да бъде повдигнат. Имахме комуникация с унгарското председателство, за които този въпрос също представлява интерес. Предложението за повдигане на въпроса в точка „Разни” идва и от страна на председателството на Унгария.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Продължавам да поддържам становището си, че този тип решение трябва да бъде разглеждано като политическо, а не толкова като техническо. Когато България се ангажира с внасянето на такава точка в съвета по доклад, който е изработен от друга държава – от неправителствена организация в друга държава, на заседание на Съвет на Европейския съюз трябва да сме 110 % запознати с достоверността на данните. Пак казвам, че такива доклади има достатъчно. Не разбирам защо, ако е толкова сериозен казусът на този доклад словашкото правителство не го е внесло на заседание, след като е изработен от Словашката асоциация на потребителите. Второ, подобен тип действия ангажира държавата ни по много сериозен начин в Европейския съюз и създават дългосрочни политически последствия. Затова подобен тип решения не трябва да се взимат на крак. Предлагам да се оттегли точката от дневния ред.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Поддържам тази идея, смятам че трябва да има анализ, той да е наш анализ, не просто да видим какво една неправителствена организация от Словакия е представила.
БОЙКО БОРИСОВ: Имаме ли изследване на наша лаборатория?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Резултатите на акредитираните в Европейския съюз лаборатории не могат да бъдат оспорвани и никой не ги оспорва. Няма значение дали е направен в наша лаборатория или в словашка, тъй като те са акредитирани – това е идеята на акредитацията. Аз разбирам, че въпросът е деликатен, тъй като става въпрос за много големи мултинационални компании и натискът от тяхна страна по отношение и на правителствата, включително и на Европейската комисия е много голям. Тук е въпросът наистина ние, като държава, тъй като този анализ беше представен в България, дали ще го подминем само с внимание или ще повдигнем въпроса на европейско ниво, тъй като, когато става въпрос за критерии по отношение на България като нова страна член, ние сме свидетели, ако щете и по отношение на Шенген и по отношение на прилагане на европейско законодателство, Европейската комисия е изключително строга към България. Аз смятам, че ние трябва да бъдем третирани като пълноправни членове и ако се предлагат наистина продукти на мултинационалните компании под едно и също име…
БОЙКО БОРИСОВ: Тази точка ще я подкрепя с две ръце, ако няма думичката „ако, наистина”. Кажеш ли „наистина”, кажеш ли, че това е факт – подкрепям я с две ръце и не ме интересува коя е компанията. Ако те вместо захар слагат гликоза и продават такъв продукт в България и вие, като лаборатория, като експерти, като лекари кажете, че това не е добро или не е същото, което се продава в другите държави, да бъдат любезни да си оправят продукта. И не виждам от какво това може да ме притеснява. Ние сме жестоки към всеки един български или друг производител, когато наруши нещо. Дали продава „дупета”, както ги наричате, или не спазва стандарта. С кое нашите компании български заслужават по-лошо отношение от другите, защо?! Въпросът, Найденов, понеже действително, когато го сложиш на масата, вече носим всички отговорност. Искам да оттеглим тази точка и на следващото заседание да няма условности, а анализът да се пусне и да го прочетат колегите. Ако по етикет трябва да има такива продукти и ако вашата лаборатория каже, че това не е вътре като съставки, какво значение има коя е компанията?! Никакво значение няма. Нали, Трайков?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Абсолютно вярно. Въпросът е, че на етикета е ясно казано какво е вътре и ние трябва да сме сигурни, че това, което е вътре и е на етикета, е по-лошо от захарта, в случая.
БОЙКО БОРИСОВ: След като го пише на етикета, а не е същото, защо го има етикетът?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Мога да дам конкретен пример без да спомена наименованието на марката. Компанията за безалкохолни напитки призна, че в България и в Румъния се прилага, като подсладител изогликоза, а в старите страни членки – истинска захар. И те казаха – да, ние сме го написали на етикета, това е така, тоест – те не оспорват резултата. И тук ние повдигаме въпроса.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Въпросът е защо е различно и дали е лошо, че е различно.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Обръщаме се към Европейската комисия с искане да предприемем необходимите действия за анализ на пазара, тоест – не България да направи анализа, а Европейската комисия.
БОЙКО БОРИСОВ: Защо тогава не го внесеш към ресорния еврокомисар?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Защото се внася във формат Съвет на министрите към комисаря по здравеопазване и защита на потребителите.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Моля, когато говорим по тези теми, добре да познаваме институциите и техните отговорности. Какви са правните основания на базата на които ти смяташ, че Съветът по земеделие трябва да иска от Европейската комисия такова нещо? Ти си министърът на земеделието на суверенна държава – членка на Европейския съюз. Ако това е компетентност на Европейската комисия, сезираш Европейската комисия. Ако това е компетентност на националните власти, сезираш националните власти. Защото етикетирането на продуктите може във Франция да е едно изискването, в България да е друго изискването. Това са изключително подробни неща и аз още веднъж предупреждавам, че не може по този начин на крак да се внасят доклади. Такива доклади, пак повтарям, нашите депутати в Европейския парламент могат да ви покажат с кофа да ги ринеш, колко се носят при тях.
Българската държава, като държава, която се ангажира с един доклад, трябва да бъде 110% наясно с какво се ангажира, а не просто да вземем нещо и да кажем на Европейската комисия – разгледай го да разбереш какво става с този случай.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Затова предложението на премиера е добро – да го отложим за следващата седмица, да има повече анализ и ние да видим все пак какъв е този анализ. Този анализ аз бих искал да видя, защо словашкото правителство, аз ги познавам от доста работа с тях в миналото, сериозни хора са, защо те също не го предлагат това, така че да не е само България, ако това наистина е тема. Ако това може да е тема, тогава трябва да сме много по-внимателни.
БОЙКО БОРИСОВ: Отлагаме точката до следващото заседание на Министерския съвет. Ако я има тази точка и я внесете пак искам сто процента анализ, без никъде думички „ако”. Министър Дянков, свържи се с колегата ти там, вицепремиера, виж на какъв етап е при тях. Ако има някакво нарушение, съответно да действаме заедно.Трето, това, което министър Трайков каза, има ли го на етикета, нашите здравни органи да се произнесат това всъщност по-лошо ли е, по-добро ли е, опасно ли е, не е ли опасно. Ако го има на етикета, ние не можем да имаме претенции, защото нормално е да търсят и по-ниска цена. С една дума, може да се окаже така че всички са прави в един момент, а ние да се окажем в окото на един скандал, който не ни е нужен. В същото време пък и тези компании трябва да знаят, че българският потребител е абсолютно равен с всеки един европеец. Така че да уважаваме и себе си. Но за да уважаваме себе си и да ни уважават и другите, когато слагаме нещо на масата, трябва да няма условности.
Ако ми се отговори на тези въпроси – аз ще я подкрепя веднага. А те са, ще ги повтаря: Това на етикета съответства ли, вредно ли е? Има ли нарушение, няма ли? Доказано ли е, че има разлика и тя съществена ли е или в какво се състои? И веднага след това прецени дали да я вкараш или не на базата на тези отговори. Ако имаш анализ на всичко това, което казваш, с изводи, го раздай на здравния министър, на финансовия министър, на външния министър, на икономическия, нека да ги видят.
Дянков, свържи се със словашкия си колега – да кажат до къде и как са стигнали, защото, повтарям, не е логично самите словаци - пряко техният министър на земеделието да не участва в тази позиция. И унгарецът. Съберете се пет-шест министри и го внесете заедно.