Алфа рисърч: 78% от българите не усещат оживление

Въпреки някои сигнали за излизане от кризата, базиращи се на твърденията за повишаване на износа и възстановяване в определени сектори, икономическите нагласи на българите остават силно песимистични, показва редовното тримесечно национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч , проведено сред 1020 пълнолетни граждани чрез стандартизирани интервю по домовете на анкетираните. Спрямо декември се влошават оценките не само за актуалното състояние на страната и домакинствата, но и намаляват двойно очакванията за скорошно подобрение (от 38 на 19%). Най-критични продължават да бъдат жителите на малките населени места, възрастните и хората с ниско образование, но песимизмът започва да преобладава и сред частните собственици, земеделските стопани и работниците. Единствено служителите правят изключение от тази тенденция. 73% не усещат все още икономическо оживление, а 78% продължават да ограничават потреблението си, които са два важни фактора за продължаващо прокризисно поведение и страхове. 60% са на мнение, че фирмите все още извършват съкращения, а според 65% няма стабилизация на заплатите и все още има риск от загуба на доходи. ГЕРБ запазва подкрепата си сред избирателите , които отчита т икономическо подобрение (6 - 7% от анкетираните). Разбираемо губи сред онези, които смятат, че положението им се влошава. Не успява обаче да удържи позиции и сред потенциалната средна класа, за която условията за икономическо и професионално развитие са много важен фактор в едни избори.

Още акценти от проучването
1.ГЕРБ не успява да преодолее оформилата се през последната година тенденция на постепенен спад в подкрепата си. Одобрението за правителството спада до 19%, а неодобрението се покачва до 41% и така, макар и с малко, започва да доминира над неутралното отношение (40%). За първи път по-рязък спад регистрираме и в личния рейтинг на премиера Борисов – положителните оценки за него намаляват с 5 на сто (до 35%), а отрицателните бележат ръст от 6% (също до 35%). Така, засилващата се поляризация в личното отношение към Борисов се очертава като нов фактор, който безспорно ще влияе и върху предстоящата предизборна кампания. Потенциален ресурс на управляващата партия е запазващият се висок персонален рейтинг на няколко ключови фигури, свързани с ГЕРБ - Росен Плевнелиев , Кристалина Георгиева, някои кметове.
2. Изключително висок остава икономическият песимизъм – както на макро равнище, така и в личен план. Спрямо декември се влошават оценките не само за актуалното състояние на страната и домакинствата, но и намаляват двойно очакванията за скорошно подобрение (от 38 на 19%). 73% не виждат икономическо оживление, 78% продължават да ограничават потреблението си, които са два важни фактора за продължаващо прокризисно поведение и страхове. ГЕРБ запазва подкрепата си сред избирателите, които отчита т икономическо подобрение . Разбираемо губи сред онези, които смятат, че положението им се влошава. Не успява обаче да удържи позиции и сред потенциалната средна класа, за която условията за икономическо и професионално развитие са много важен фактор в едни избори.
3. Нараства радикализацията и поляризацията по редица теми, за които до неотдавна в общественото мнение имаше една доминираща позиция:
-От категоричен привърженик на строежа на АЕЦ Белене допреди няколко години, днес общественото мнение е силно разколебано. 44% са убедени, че новата централа трябва да се построи, защото ползите от нея са повече от вредите, но 52% смятат, че тя не трябва да се изгражда, ако се окаже икономически неизгодна. Засега подкрепящите правителството в усилията му за изграждане на АЕЦ Белене са повече от критиците (51%:43%), но последните постепенно увеличават влиянието си.
- Строежът на магистрали продължава да бъде важен обществен приоритет, но „рязането на ленти” вече не прибавя автоматично проценти върху рейтинга на правителството. Откриването на магистрала Люлин е оценено положително от 48% от хората, но 39% не му отдават особено значение, което е в рязък контраст с настроенията опреди половин година.
-Съществуващата до този момент висока лична подкрепа за Борисов, независимо от поста, за който се е явявал на избори (депутат, кмет, лидер на политическа сила в парламентарни избори) е силно разколебана, когато става въпрос за евентуалното преминаване от премиерския към президентския кабинет. Макар и лансирана от самите управляващи, тази хипотетична възможност се посреща твърде нееднозначно от общественото мнение. За 60% една кандидатура на Борисов за президент би означавала бягство от отговорност за управлението на страната, а за 33% - поемане на още по-голяма отговорност. При симпатизантите на ГЕРБ съотношението е обратното (34%:64%), което показва, че макар и в различни пропорции, вътре също са налице демаркационни линии. На фона на останалите политически сили ГЕРБ запазва електорално преимущество, но все по-голяма става вероятността за оспорвани втори турове на местните и президентски избори.